Читать «Къщата на Звяра» онлайн - страница 17

Джони хвана крака на Рой и започна да го дърпа.

— Кучка! Пусни ме!

Той отпусна вратата от дясната си страна, колкото да може да зашлеви лицето на Джони с опакото на юмрука си. От удара главата й рязко се люшна назад и се удари в плочките на стената.

Майката веднага посегна към отворената врата. Рой пръв стигна до нея и я захлопна. Ръмжейки от ярост, майката се хвана за горния корниз на вратата. Покатери се и се издърпа, докато стъпи на ръба на ваната. Лицето й се появи над Рой. Очите й бяха обезумели. Тя прехвърли дясната си ръка и замахна към него. Рой се наведе, за да избегне острието на ножа.

На сантиметри от него, червената нощница на майката оставяше кървави петна по вратата. Тя се беше притиснала плътно до нея, а голите й крака бяха стъпили на ръба на ваната.

Жената изсумтя. Острието изсвистя над него. Тя опря лявото си коляно върху пречката за кърпи по средата на вратата.

По дяволите, ще се изкатери!

Рой дръпна рязко вратата. Тя се отвори и се блъсна в стената пред ваната. Той посегна и сграбчи жената за глезена на десния крак. Дръпна я. Ръцете му се хлъзнаха по кървавата кожа, но продължаваше да я държи. С вик на ужас, тя се преметна назад. Удари си тила в пода. Остана неподвижна. Като продължаваше да я държи за десния глезен, Рой излезе от ваната. Вдигна другия й крак и я отмести.

Взе ножа. Разряза гърлото й. След това се върна във ваната.

Джони седеше странично и погледна Рой с празен поглед.

Той клекна. Водата беше хладка. Отвори топлия кран. Когато температурата стана достатъчно гореща, той спря водата и се премести към задната част на ваната.

Седна. Облегна се назад.

Хвана Джони под мишниците, плъзна я между разтворените си крака. Почувства натиска на тялото й върху пениса си.

— Сега — каза той и взе сапуна. Гърлото му беше свито. Точно това беше желал от толкова време, от толкова дълго време. Точно това беше искал винаги. — Сега — каза той, — всичко е наред.

Трета глава

1

Нубийските телохранители, облечени като сводници, се нахвърлиха върху Ръкър от всички страни. Черните им лица лъщяха от пот, а зъбите им блестяха големи и бели. Някои насочиха пистолети в лицето му. Други започнаха да го обстрелват с автоматичен огън. Тракаха калашници. Той покоси първите, но прииждаха други, които тичаха, крещяха, размахваха къси тежки саби. Американският му автомат прокара цели тегели по ярките им ризи. Вторите паднаха, но дойдоха още.

Откъде, по дяволите, се взимат? — почуди се той.

От Ада.

Продължаваше да стреля. Сто и седемдесет изстрела за шест секунди. Шест извънредно дълги секунди.

Продължаваха да извират. Едни от тях носеха копия. Някои бяха голи.

Той хвърли празния пълнител, сложи нов и продължи да стреля.

Сега вече всичките бяха голи. Тъмните им кожи проблясваха на лунната светлина. Никой не носеше огнестрелно оръжие. Само ножове, мечове и копия.