Читать «Къщата на Звяра» онлайн - страница 15

Вратата се отвори.

Рой се хвърли напред. Веригата на вратата се опъна до край. Закрепването й изхвръкна от касата. Вратата удари мъжа и го събори. Рой се наведе над него, затисна с длан устата му и заби ножа в гърлото му.

— Марв? — извика женски глас. — Какво става там?

Рой затвори входната врата.

— Марв? — гласът й издаваше страх. — Марв, добре ли си?

Рой чу шума от набирането на телефонен номер. Изтича в антрето. Виждаше се светлина от отворена врата. Хукна към нея. Беше почти стигнал, когато от една тъмна врата излезе момиченце. То го видя и хлъцна. Рой хвана момичето за косите.

— Майко! — обади се Рой. — Затвори телефона или ще прережа гърлото на дъщеричката ти.

— Господи боже!

— Нека да чуя как го затваряш.

Дръпна косата на детето. То изпищя.

Телефонът щракна.

— Готово! Затворих го!

Рой изви косата на момичето и го принуди да се завърти.

— Върви! — каза той.

С нож подпрян в гърлото отведе детето до най-далечната спалня.

Жената стоеше до леглото си, вдървена и трепереща. Беше облечена в бяла нощница. С бледите си ръце беше обхванала здраво тялото си, като че ли се опитваше да се стопли.

— Какво… какво направи на Марв?

— Нищо му няма.

Очите й се втренчиха в ръката му, която държеше ножа. Той също я погледна. Ръката беше кървава.

— Значи съм те излъгал — каза той.

— Господи! О, милостиви боже!

— Млъквай!

— Ти си го убил!

— Млъквай!

— Убил си моя Марв!

Той избута грубо момичето напред до леглото и се спусна към истеричната жена. Устата й беше широко отворена, готова да изкрещи. Хвана здраво предницата на нощницата, тласна жертвата рязко напред и заби ножа в корема й. Тя пое много дълбоко дъх, като че ли й беше изкаран целия въздух.

— Сега ще млъкнеш ли най-сетне? — попита Рой и я намушка отново.

Тя започна да се свлича и Рой пусна нощницата й. Падна на колене, като притискаше корема си с две ръце. След това се захлупи по очи.

Момичето на леглото не помръдна. То само гледаше.

— Ти не искаш да бъдеш намушкана по същия начин, нали? — попита я той.

Тя поклати глава. Трепереше. Беше готова да ревне.

Рой се огледа. От ризата и панталоните му капеше кръв.

— Сигурно приличам на касапин, нали?

Момичето нищо не каза.

— Как се казваш?

— Джони.

— На колко си години, Джони?

— Ще стана на десет.

— Защо не се приближиш и не ми помогнеш да се почистя?

— Не искам.

— Искаш ли да те убия?

Тя поклати глава. Устните й трепереха.

— Тогава ела с мен.

Той я хвана за ръката и я измъкна от леглото. Поведе я по коридора и намери банята. Запали лампата и я вкара вътре.

Банята представляваше дълго помещение с умивалник и шкаф близо до вратата, празно пространство и след това тоалетна. Ваната беше монтирана до стената срещу тоалетната и имаше душ, преграден с две плъзгащи се врати с матови стъкла.

Рой заведе детето до тоалетната. Седалката беше свалена. Покрита беше със зелена хавлиена материя, която хармонираше на постелките на пода.

— Седни тук!

Джони се подчини.

Рой коленичи пред нея и разкопча горнището на пижамата й. Тя се разхлипа.

— Махни това — той смъкна пижамата по ръцете й. — Ще станем добри и чисти.