Читать «Къщата на Звяра» онлайн - страница 18

Убих всичките сводници, помисли си той. Кои са тези? Резервите. Когато се справя и с тях, ще съм свободен и ще се прибера у дома.

Страхът обаче шепнешком вещаеше смъртта му. Погледна надолу и видя, че цевта на автомата беше клюмнала и се топеше от високата температура.

О, Господи, Господи, сега ще ме хванат. Ще ме повалят. Ще ми отрежат главата. О, Господи!

Дишаше тежко. Сърцето му препускаше. Направи рязко движение в леглото. По гърба му се стичаше струйка пот. Прокара ръка през влажната си коса и я избърса в чаршафа.

Погледна будилника.

Беше едва пет минути след полунощ. По дяволите. Този път ме връхлетя много по-рано от обикновено. Когато кошмарът му се появеше в четири или пет часа сутринта, можеше да стане, да излезе да закуси и да започне деня си. Когато кошмарите го нападаха толкова рано, се чувстваше много зле.

Изправи се замаян. Потта върху голото му тяло стана студена. В банята се изсуши с хавлиена кърпа. След това облече халата и отиде във всекидневната на апартамента. Запали всички лампи. Включи телевизора. Премина бързо през всички канали. Даваха някакъв филм, който току-що бе започнал. Извади бира „Хамс“ от хладилника, кутия фъстъци от шкафа и се върна във всекидневната.

Посегна да отвори бирата и видя, че ръката му трепери.

Когато изпълняваше задача, никога не трепереше.

Джаджмънт Ръкър е железен.

Само да можеш да го видят сега.

По дяволите тези отвратителни кошмари.

Ще изчезнат. Винаги изчезваха. Въпрос на време.

По-добре е да гледа филма.

Опита се.

Когато бирата свърши, отиде в кухнята за още една кутия. Отвори консервата и погледна през прозореца. Лунната светлина образуваше сребърна пътека по водата. От другата страна на залива, върху хълмовете над Сосалито, мъглата се беше разстлала бяла като пряспа сняг. В мъгла беше обвит и почти целият мост Голдън Гейт. От него се виждаше само върхът на северната му кула с мигащата червена светлина. Вероятно другата кула също се подаваше от мъглата, но остров Белведере закриваше тази част от гледката. Вслуша се в тихия вой на сирената, която предупреждаваше за мъгливо време, след това занесе бирата във всекидневната.

Тъкмо се канеше да седне на дивана, когато пронизителен мъжки писък разцепи тишината.

2

Джуд се ослуша пред вратата на апартамент номер 315. Отвътре се чуваше как някой диша тежко. Джуд потропа тихо на вратата.

В края на коридора от една врата надникна жена с ролки на главата.

— Хайде по-тихо? Ако не, ще извикам ченгетата. Знаете ли колко е часът?

Джуд й се усмихна.

— Да — каза той.

Гневът, който беше изкривил лицето й, изчезна. Тя му се усмихна подканващо.

— Вие сте новият наемател, нали? Този от апартамент 308? Казвам се Сали Ленард.

— А сега си легнете, госпожице Ленард.

— Случило ли се е нещо с Лари?

— Аз ще видя.

Като продължаваше да се усмихва, Сали затвори вратата.

Джуд почука отново.

— Кой е? — попита мъжки глас.

— Чух писък.

— Извинявайте! Събудих ли ви?

— Не, вече бях станал. Кой изкрещя?

— Аз. Нищо особено. Сънувах кошмар.

— И вие наричате това нищо?