Читать «Къщата на Звяра» онлайн - страница 13

— Тук е чудесно — каза Дона. — Само да си свалим багажа и всичко ще е наред.

Слязоха от камионетката. Аксел се пресегна и извади куфарите.

— Аз ще се прибера вкъщи.

— Много ти благодарим за помощта.

Той се усмихна и повдигна рамене.

— Да — каза Санди. — И аз ти благодаря.

— Почакайте — устата му се разля в широка усмивка.

Бръкна в предния си джоб и извади оръфан портфейл. Черната кожа изглеждаше износена, съдрана по краищата и беше изгубила блясък от толкова много употреба. Аксел отвори издутото отделение за банкноти, което беше претъпкано по-скоро с най-различни листчета и картички, отколкото с пари. Като държеше портфейла много близо под носа си, той го претърси. Започна да мърмори неразбираемо. Погледна към Дона с мълчалива молба да бъде търпелива, след това отпрати бърза и смутена усмивка към Санди.

— Почакайте — каза той.

Обърна се с гръб към тях, наведе глава и захапа дясната си ръкавица за пръстите.

Дона гледаше към рецепцията на мотела. Изглеждаше празно, но светеше. Кафенето отсреща беше претъпкано. Усещаше миризмата на пържени картофки. Стомахът й къркореше.

— А, ето ги!

Аксел се обърна към тях. Между зъбите си стискаше ръкавицата. В ръката си — или това, което беше останало от нея — държеше две сини карти. Кожата на ръката му беше набраздена от белези. От двата липсващи пръста бяха останали къси ампутирани крайници. Върхът на средния пръст липсваше. Палецът беше увит с две превръзки с телесен цвят.

Дона пое картите с усмивка, въпреки че в стомаха си почувства внезапна тежест. Тя започна да чете горната. На нея пишеше с едри печатни букви „ПОКАНА“. Под тях имаше напечатано нещо с много ситни букви, които трудно се четяха на светлината на паркинга, но тя се „пребори“ и с тях, като ги прочете на висок глас. „Този билет дава правото на неговия приносител на едно безплатно посещение с екскурзовод в ужасната, известна по целия свят, «Къща на Звяра» в Малкаса Пойнт…“

— Това ли е страховитата стара къща с оградата? — попита Санди.

Аксел кимна ухилено. Дона видя, че си беше сложил ръкавицата.

— Хей, би било чудесно!

— Аз работя там — каза той, видимо горд.

— Наистина ли съществува Звярът? — попита момичето.

— Само през нощта. Никакви посещения не са позволени след четири часа следобед.

— Благодарим за билетите и за това, че ни докара дотук.

— Ще дойдете ли?

— Ще се опитаме да го видим — каза Дона, въпреки че нямаше никакво намерение да разглежда такова зловещо място.

— Ти ли си екскурзоводът? — попита Санди.

— Аз почиствам. Трък-трък-трък.

Като им помаха, той се качи в камионетката. Дона и Санди видяха как прекоси паркинга и изчезна по пътя за Малкаса Пойнт.

— Е — Дона си пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на облекчението от раздялата с Аксел. — Хайде да се регистрираме и след това ще сложим по една хапка в уста.