Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 16

— Този лайнар ще трябва да извика влекач каза Нора. — Да не говорим за тестисите му.

След като потеглиха, тя махна към мустанга.

Зад волана седеше Ейб, който им кимна и тръгна след тях.

— Не е лошо да си имаме ескорт, нали? — каза Нора.

Тайлър набра скорост. Синият мустанг поддържаше същата скорост и се движеше малко зад тях.

Нора потърка рамото си.

— Боли ли те?

— Не колкото коляното, с което ударих копелето.

— Даде му да се разбере.

— И двете му дадохме да се разбере, но се уплаших. Ако Джек и Ейб не се бяха появили, щеше да ни разплаче майката.

— Да, сигурно.

— Този Джек е готин, нали?

— Има вид на човек, който вдига гири — каза Тайлър.

— Мислиш ли, че са педали?

— Няма значение, симпатични са.

— Наистина. Но има разлика между симпатични и симпатични, нали?

— Едва ли са педерасти. И аз първо си помислих…

— Да, но когато Ейб те изгледа влюбено…

Тайлър почувства, че се изчервява.

— И все пак, не е съвсем обичайно двама мъже да пътуват заедно.

— И ние пътуваме заедно.

— Вярно! — изсумтя. — Сигурно те пък се чудят дали не сме лесбийки. Ха-ха — тя се потупа по корема. — А какво ще кажеш за Ейб? Не бих го изритала от леглото. Чу ли как втълпяваше на онова копеле: „Ето какво ти предлагам. Първо се извини на дамите…“ Говореше като Мръсния Хари. В този мъж има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед, помни ми думата.

— Какво искаш да кажеш?

— Такъв не можеш да срещнеш в балетното училище. Очите му са студени. И двамата имат сурови погледи, забеляза ли? Освен когато Ейб те изучаваше. Тогава очите му излъчваха мекота — тя се разсмя дяволито. — А може би някое друго място е станало твърдо, ако се досещаш какво искам да ти кажа.

— Стига, Нора!

— Права си. И аз не мисля, че са педали. Господи, надявам се да не са.

— Не виждам какво значение има — каза Тайлър. — Не са ни гаджета. Не отиваме на любовна среща. Просто ще ги почерпим, нали така? Вероятно никога повече няма да ги видим.

— Човек никога не знае, скъпа. Просто никога не може да е сигурен.

4

— Великолепно! Превъзходно! Брайън, върни се и направи няколко снимки. Твърде е хубаво, за да е вярно, не мислиш ли? „Къщата на Звяра“. Какво ще кажеш?

— Чудесно — отвърна Брайън.

— Чудесно? Мястото е изпълнено със зло.

Мерцедесът се движеше бавно покрай малката будка до пътя, която се оказа каса за билети. На стената й висеше износена от времето мръсносива дървена табела, на която с аленочервени печатни букви пишеше „КЪЩАТА НА ЗВЯРА“. От тях се стичаха капки, като че ли наскоро бяха напоени с кръв. Гледайки през рамо, Гормън Харди видя през отворения прозорец на касата някакво момиче — беше русо, на четиринадесет-петнадесет години. На гишето лежеше отворена книга.

Гормън, който отпразнува петдесет и шестия си рожден ден, като запрати празна бутилка от „Чивас Ригал“ в огледалото, за да разруши образа на дебелия посивял мъж, който го гледаше оттам, имаше все още остро зрение и можеше да различи кориците на собствените си книги от стотина крачки. Книгата пред момичето не беше, „Ужасът при водопада на Черната река“.