Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 15

— Да — каза Джек. — Ние сме опасни типове.

Тайлър погледна зад Ейб и видя, че непознатият се изкатери по канавката и се качи в камионетката.

— Явно днес имахме късмет — каза Нора.

— Видяхме го как ви изтика от пътя — обясни Ейб. — Карахме точно зад вас.

— Браво. Добре, че спряхте. Много хора биха отминали.

— Да — каза Тайлър. — Искрено ви благодарим.

Ейб кимна леко. Гледаше я втренчено и изпитателно, което я смути. Искаше да отмести поглед, но не успя.

— Направи ли ви нещо?

Тайлър поклати глава.

— Нищо особено.

— Надявам се, че тази кръв е от него, а не е от вас.

— Да.

— А вие — обади се Нора — на север ли пътувате? Защо не спрем заедно някъде по пътя да ви почерпим!

Предложението накара сърцето на Тайлър да се разтупти. После огледа разкъсаната си окървавена блуза.

— Не мога никъде да отида в този вид.

— Тогава се преоблечи — предложи Нора.

— Да, наистина.

— Какво ще кажете за поканата ми?

— Аз съм съгласен — каза Ейб.

Джек потърка ръце.

— Добре.

— Карайте след нас — предложи Нора, — а ние ще спрем на първото прилично място, което видим.

— Готово.

— Ау — извика Нора, — един момент! Заклещени сме!

Тя кимна към задницата на колата.

— Сега ще я оправим — каза Джек.

Ейб се пресегна през шофьорското място и освободи ръчната спирачка. Хвана волана, опря рамо на отворената врата и започна да бута, докато Джек тикаше задницата. Малкото омни се измъкна от канавката. Ейб издърпа отново спирачката.

— Готово — каза той. — Ще ви изчакаме напред.

— До скоро — каза Нора.

Мъжете се отправиха към своята кола, а Тайлър коленичи на дясната седалка и извади от жабката пакет парфюмирани книжни кърпички. След това изпълзя навън и извади една. Когато избърса лицето си, салфетката стана кафеникавочервена.

— Изчистих ли се?

— Горе-долу.

— Господи — промълви и подаде пакета на Нора.

Заобиколиха колата. Докато Нора се почистваше, Тайлър отвори капака на багажника и разкопча куфара. Ръцете й бяха мръсни, изцапани от тревата и издраскани от падането в канавката. По коляното, с което беше ударила мъжа в лицето, имаше от неговата кръв.

Тайлър изчака да отмине някаква кола, след това съблече блузата си. Пъхна я в един ъгъл на багажника.

— По дяволите! — промърмори тя, когато видя кървавите петна върху белия сутиен.

Не можеше тук, на пътя, да си смени и сутиена. Кожата й също бе изцапана, като че ли беше изгоряла от слънцето на големи петна. Взе една тоалетна кърпичка от Нора и почисти раменете, корема и гърдите си. Обърна се към Нора.

— Има ли още?

— Малко под брадичката.

— Боже мой — и Тайлър продължи да бърше.

— Няма повече. По дяволите, тоя кървеше като заклано прасе!

— Прасе е точната дума — каза Тайлър.

Провери дали ръцете й са чисти, извади изгладена жълта блуза от куфара и я облече.

— Как изглеждам? — попита Нора и се обърна.

Тайлър изтупа праха от гърба й и махна няколкото сламки от фланелката.

— Готово.

Затвори куфара и багажника. Отправиха се бързо към вратите на колата и се качиха в нея. Наблизо префуча микробус. След това лентата беше свободна. Тайлър излезе на пътя и погледна към камионетката, когато минаваха покрай нея. Кабината беше в канавката и не се виждаше от ремаркето. По-добре, че не можеше да види мъжа.