Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 18
Ричард Леймън
Какво красноречие, какви глупости, мислеше си той.
Изведнъж осъзна, че се взира в най-далечния тавански прозорец. По гърба му наистина полазиха тръпки. Кожата на врата му настръхна.
Погледна сивия метален касетофон. Вслуша се в тихия успокоителен шум и отново погледна към къщата, като се опитваше да избягва високия прозорец.
— В най-далечния край на покрива — каза той — има кула. Върхът й е с формата на конус и прилича на шапка на вещица, точно така се нарича, шапка на вещица. Под него има прозорци…
Изключи касетофона.
Извъртя се и подаде глава през прозореца на колата. Огледа се, но не видя Брайън. Вмъкна обратно главата си, обърна се в другата посока и през задното стъкло забеляза по-младия мъж. С фотоапарат пред очите, Брайън стоеше от другата страна на пътя, точно срещу будката за билети. Гормън посегна към кормилото. Натисна клаксона. Брайън свали фотоапарата, кимна и се върна в колата. Вместо да отвори вратата, той се наведе и погледна Гормън.
— Готов ли си?
— Да. Направих няколко страхотни снимки. Разбрах, че ще има още една обиколка след четиридесет и пет минути.
Гормън не се зарадва от тази новина. Усети в стомаха си неприятен хлад.
— Хайде да не е днес — каза той. — Предпочитам да изчакаме и първо да поговорим с момичето.
— Добре, съгласен съм — отговори Брайън и се качи в колата. — Мотелът е съвсем наблизо. Момичето ми обясни, че е от дясната страна на пътя и не можем да не го видим.
— Момичето от касата?
— Да. Казва се Санди. Беше много любезна.
— Срещал ли си някога младо момиче, което да не е било любезно?
— Много рядко — отговори Брайън.
По слабото му лице се разля усмивка и той хвърли на Гормън един от онези искрени проникновени погледи, които му осигуряваха постоянен успех сред жените.
— Внимавай къде караш — промълви Гормън горчиво.
След четиригодишен почти ежедневен контакт с Брайън, той все още продължаваше да кипи от завист. Гъстата руса коса, бледосините очи, гладката кожа и стройното младо тяло сякаш се подиграваха на Гормън, който в сравнение с него изглеждаше като остарял и затлъстял булдог. Не беше честно.
— Как ли се забавляват в този град? — каза Брайън.
— Нашата приятелка Джанис ще ти осигури някакво развлечение.
— Надявам се, Джанис да не е някоя грозотия.
— Грозотия или не, ще се съобразяваш с плана на играта.
— Разбира се.
След няколко пресечки с бутици, кафенета, магазини за спортни стоки, барове и бензиностанции, стигнаха до края на града. Пътят извиваше в гора. Гормън погледна назад и се запита дали не са отминали мотела „Уелкъм Ин“.
— Не се тревожи — вметна Брайън. — Не сме го изпуснали.
— Санди каза, че не бихме могли.
— Сигурно скоро ще го видим.
