Читать «Насрещен вятър» онлайн - страница 12
Джон Нанс
— Вие сте асистентка на президента Харис, така ли? — попита Крейг.
— Асистентка, помощничка, съветничка и секретарка — отговори Шери. — Бихме искали да ви благодарим, че ни измъкнахте навреме.
Крейг ги огледа втренчено.
— Значи… сте разбрали какво направих?
Мат Уорд кимна.
— Знам, че един боинг 737 не се отделя от терминала без влекач, капитане. Джилиан ни каза за заповедта.
— С багажните колички беше голямо шоу — изкиска се Шери Линкълн. — Страхотен риск поехте заради него.
Джилиан изникна до тях.
— Разказах им, че си бил военен пилот, Крейг — обясни тя.
Командирът кимна към старшата стюардеса.
— Между другото, самолетът е немски, но Джилиан също е гражданка на Съединените щати.
Джилиан погледна Крейг и по лицето й пробяга усмивка. Крейг докосна ръката й в отговор на усмивката, после попита:
— Мис Линкълн, кой точно би могъл да се опита да арестува президента? Казаха ни само, че някаква правителствена делегация идвала да го задържи, а аз не можех да позволя това. Не пожелаха да ни кажат защо.
Шери дълбоко въздъхна, подпря се на предната стена и поклати глава.
— Не знам със сигурност, капитане, но силно подозирам, че току-що си спечелихте медал. Според мен предотвратихте онова, което в Държавния департамент биха нарекли
— Кошмар номер две? — повтори Крейг.
— Номер едно е отвличане. Номер две — пиночетовска заповед.
— Имате предвид чилийския диктатор Пиночет?
— Същият. Генералът, който лично нареди хиляди чилийци да бъдат инквизирани и убити по политически причини.
— Чакайте… — прекъсна я с усмивка Крейг и вдигна ръка. — Какво общо има Пиночет с президента Харис?
— През осемдесетте години — отговори Шери — повечето държави подписаха договор, който обявява за престъпление срещу човечеството всяко прилагане на изтезания от държавен служител. С други думи, за такова престъпление виновният може да бъде арестуван по цял свят и съден в която и да било страна. Пиночет стана първият сериозен препъникамък за договора.
— Спомням си случая съвсем смътно — каза Крейг.
Шери погледна часовника си.
— Колко време ни остава до кацането?
— Малко над час и двайсет минути — отговори Крейг. — Но моля ви, довършете историята за Пиночет.
— Добре. Трябва спешно да се обадя по телефона, затова ще карам съвсем накратко. Един испански съдия издаде заповед за арестуване на генерала и тя бе изпълнена, когато Пиночет пристигна на лечение в Лондон. Но на британския съд му трябваше повече от година, за да реши, че се налага да го екстрадират в Испания.
— Но… нали го върнаха в Чили? — намеси се Джилиан.
— Вярно — съгласи се Шери, — но само защото обявиха, че здравословното му състояние не позволява да издържи един съдебен процес. Основното решение на британския съд, че бившите държавни глави не са освободени от съдебна отговорност и не притежават имунитет, беше огромна крачка напред, но същевременно и огромен проблем. Какво би станало, ако лошите решат да го употребят срещу добрите?
