Читать «Насрещен вятър» онлайн - страница 11

Крейг свали от скобата микрофона на вътрешните високоговорители, погледна Аластър и натисна бутона.

Приятели, говори вашият командир. Моля за извинение заради внезапното и… необичайно потегляне от Атина. Ние… не успяхме да си осигурим влекач, а предстоеше закриване на летището, което би ни попречило да пристигнем в Рим по разписание, затова реших да потегля малко по-рано и да използвам реверса вместо влекач. Извинявайте, ако сме ви стреснали. Между другото, разпилените куфари по пистата не бяха ваши. Вашият багаж вече беше на борда. Благодаря, очаквам да пристигнем в Рим по разписание.

Той повтори съобщението на немски и в съкратен вариант на доста приличен френски, преди да изключи микрофона.

— Отивам отзад да поговоря с Харис — каза Крейг, следейки реакцията на Аластър.

Вторият пилот примижа болезнено и с уплашена физиономия се загледа наляво.

— Наистина се тревожа, Крейг. От правна гледна точка забъркахме голяма каша.

— Знам.

— Може ли да попитам защо?

— Защо ли?

— Да. Защо? — повтори Аластър. — Защо заради някакъв непотвърден слух и присъствието на няколко полицаи ти реши да изложиш на риск цял самолет, пълен с пътници, и да нарушиш половин дузина правила, включително с подаване на фалшив сигнал за отвличане.

— Не съм казал, че сме отвлечени. Ръководителят полети го каза.

Аластър поклати глава и лицето му пламна — гневът взимаше надмощие над страха и объркването.

— Недей да го усукваш! Ти използва този претекст и все още го използваш. Ще си имаме неприятности, когато узнаят, че никой не ни е принуждавал да вършим каквото и да било!

— Напротив. Аз те принуждавам.

— А аз съм твой съучастник. За бога, човече. Защо?

— Аз съм офицер от военновъздушните сили, Аластър.

— Дявол да го вземе, аз също съм служил в Кралските военновъздушни сили, но това не ме прави пазител на Бъкингамския дворец.

— Аз съм офицер от запаса. На практика все още служа в армията и съм дал клетва да защитавам президента на Съединените щати.

— Неприятно ми е да те прекъсвам, Крейг, но онзи джентълмен отзад вече не е президент.

— Няма значение. Щом е бил веднъж, остава си такъв завинаги.

— Във Франкфурт никога няма да те разберат. Знаеш го, нали? Те и така едва крепят авиокомпанията. Ако не поднесат на гърците главите ни на тепсия, може да им откажат право за кацане в Атина. А нас… как беше онзи твой израз? Нас кучета ни яли.

Крейг енергично поклати глава.

— Не бой се. Както казах, идеята беше изцяло моя. — Той избута креслото назад, стана и потупа Аластър по рамото, докато отваряше вратата. — Връщам се след няколко минути. Поддържай полета.

— Че как иначе? — промърмори печално Аластър. — Може да ми е за последно.

Шери Линкълн видя вратата на пилотската кабина да се отваря и когато командирът излезе, тя вече бе скочила на крака да го посрещне. Спря го край предната кухня и се представи, после го запозна с агента от тайните служби Мат Уорд, който бе останал до предната врата по време на излитането.