Читать «Насрещен вятър» онлайн - страница 14
Джон Нанс
— Ако има заповед в Гърция — отговори Шери Линкълн, — значи може да има и в Рим. Италия също е ратифицирала договора.
— Има ли страни, които не са го ратифицирали? — попита Крейг.
— Не и такива, в които бихме желали да попаднем — каза тя. — Разбира се, Съединените щати го ратифицираха едва през деветдесет и четвърта година. — Тя се обърна към Джилиан. — Има ли сателитен телефон на борда? Отчаяно се нуждая от връзка, а трябва да си взема и електронния бележник от чантата.
— Използвайте който и да било от телефоните на седалките — отговори Джилиан. — Ако няма сигнал, те автоматично превключват на сателитна връзка. Но… почакайте, използвайте този тук.
Шери понечи да се завърти, но Крейг леко я хвана за ръката.
— Чакайте малко, мис Линкълн. Да не би… да не би да казвате, че може да го арестуват и в Рим?
— Наричайте ме Шери. Не знам. Колко време ни остава до кацането?
— Около час и десет минути.
— Ако успея да се свържа с необходимите хора… — Тя се поколеба, погледна го в очите и въздъхна. — Много се боя, че вече знам отговора. Ако някоя страна си е направила труда да издаде заповед за арестуването на американски президент, спокойно можем да се обзаложим, че няма да се стреснат от първия неуспех. Да, ще ни чакат.
— И нямаш представа кой стои зад това?
— Не.
— Може би си заслужава да кацнем другаде — каза Крейг. — Разбира се, трябва да помислим и за останалите пътници.
— Къде можеш да кацнеш? — попита Шери с внезапна надежда в гласа.
Крейг поклати глава.
— Не знам. Горивото ще ни стигне до Швейцария, Франция, може би до Испания и Германия. Разбира се, вече здравата съм загазил пред компанията. Всички мислят, че сме отвлечени. Не знам какво ще ме правят, когато открият истината.
— Така ли? — Шери пак поклати глава. — Лоша работа! Но поне в едно отношение ще ни е по-леко.
— В смисъл?
— Казваш, че от въздушния контрол ни смятат за отвлечени, нали?
— Да. И в моята компания смятат същото.
— В такъв случай Вашингтон вече знае.
Джилиан й протегна телефонната слушалка и Шери Линкълн се хвърли към нея.
— Извинете, господин президент — приведе се Крейг откъм пътеката.
— А, капитане! Знам, че Шери дойде да разговаря с вас, но искам лично да ви благодаря, че… че ме измъкнахте оттам.
— На вашите услуги, сър.
— Сериозно се съмнявам, че е било необходимо, но тя май смята така.
Крейг се приведе още малко, за да погледне Харис в очите.
— Сър, казаха ни, че от града идвала делегация със заповед за арестуването ви. Чухме го недвусмислено, а в ръкава чакаха седмина полицаи.
Джон Харис прехапа устни.
— Винаги ни е тревожило…
Крейг кимна.
— Знам. Пиночетовска заповед. Мис Линкълн ни осведоми.
— Големи неприятности ли ще имате? — попита Харис.
— Не се безпокойте, сър — отвърна Крейг.
— Напротив, ще се тревожа. И ако понечат да се заяждат с вас, ще сторя всичко възможно, за да им попреча.
— Благодаря, господин президент.
— Ако имате престой в Рим, ще приемете ли да поканя екипажа ви на вечеря?
Крейг се усмихна.
— Ако всичко мине добре, за нас ще бъде чест.
5
