Читать «Насрещен вятър» онлайн - страница 9

Огромният боинг 737 бавно спря да отстъпва и потегли напред. Крейг завъртя носовото колело наляво и насочи самолета извън стоянката към пистата за рулиране. С крайчеца на окото си забелязваше, че техниците продължават преследването, а вдясно от тях се движеха и няколко полицейски коли, но на почтително разстояние.

— Обади се на кулата и поискай незабавно разрешение за излитане — кресна Крейг.

Аластър се подчини и получи отговора, който очакваше.

— „Юро Еър“ четири две, останете на място, сър! Нямате разрешение за рулиране.

Преди вторият пилот да отговори, Крейг натисна бутона на слушалките си.

— Не се приема, кула. Обявявам извънредно положение. Моля, разрешете ни незабавно излитане от полоса две-седем.

Аластър се обърна към лявото кресло и поклати глава.

— Какво?

— Аварийно излитане.

— Не съм чувал подобен термин. Заради теб и двамата ще останем без разрешителни. Стига, Крейг. Престани.

— Не. Продължавай с предстартовата проверка. Излитаме незабавно щом стигнем до края.

— Крейг — примоли се Аластър с глух и сериозен глас, — умолявам те, недей да излиташ без разрешение.

— Нали имаме разрешение от въздушния контрол?

— Да, но не и от кулата, както знаеш много добре — каза Аластър, като гледаше право напред и пресмяташе разстоянието до края на полосата. Пред тях нямаше други самолети, а полицейските коли бяха изостанали. — Ако заемем полосата без разрешение за излитане, значи сме загазили здравата, а аз бих предпочел да си запазя професията. Това е безумие!

Крейг отново натисна бутона на предавателя.

— Кула! Ще ми разрешите ли излитане поради извънредни обстоятелства? Нямаме време за обяснения, а животът на много хора е заложен на карта.

— Ъъъ… аз… това е извън всякакви правила, „Юро Еър“. Отвлечени ли сте?

— Не мога да отговоря. Разбирате ли?

Настана многозначително мълчание. Дежурният от кулата бе открил в каква рамка да вмести проблема. Отвличане! Това трябваше да е отговорът. На борда имаше похитители!

— Разбрано, четири две, имате разрешение за незабавно излитане.

— Приключих с проверката — обади се Аластър с тревожно напрегнат глас, гледайки как Крейг напуска пистата за рулиране много по-бързо от нормалното и излиза на полосата.

— Набирам мощност. Автоматичните дросели включени — съобщи Крейг.

— Разбрано. Скоростомер включен. — Аластър изчака скоростомерът да заработи. — Сто и петдесет километра, скорост за излитане двеста.

Крейг се озърна надясно покрай втория пилот, очаквайки едва ли не да види как по пистата за рулиране ги преследват коли с въоръжени полицаи, но никой не се опитваше да ги спре.

Мощният тласък на двигателите ги притисна в креслата. Стрелката на скоростомера пълзеше напред. В далечината отдясно прелиташе терминалът.

Бяха достигнали необходимата скорост и необходимите обороти за излитане.

Крейг леко придърпа щурвала, повдигна носа и усети как самолетът се отлепя от пистата. Освободена от триенето на колелата в бетона, машината летеше все по-бързо.

— Излитането нормално, вдигни колесника.

— Разбрано — отговори Аластър. — Вдигам колесника.