Читать «Петият етаж» онлайн - страница 98

Не отговорих, а Кинкейд стана и се приближи до прозореца.

— Джеймс Дж. Братън, шеф на охраната ми — промърмори той. — Добър човек. Понякога малко объркан, но добър. Поговорих с него и разбрах какво е направил. Опитал се е, пряко или косвено, да получи достъп до определени документи, които по негово мнение биха причинили сериозни неприятности на настоящия кмет. За сдобиването с въпросните документи той е прибягнал до средства и методи по свой избор — включително проникване във вашия апартамент и физическа заплаха.

Кинкейд се завъртя на токове, очите му обходиха офиса.

— Дойдох да се извиня за това, което ви е причинил. Съвсем доскоро аз не знаех нищо за съществуването, или по-скоро предполагаемото съществуване на документи, свързани с големия пожар в Чикаго. Сам преценете дали да ми повярвате, или не. Но ще ви кажа, че нито съм одобрил, нито съм разрешил действията на мистър Братън. Въпреки това поемам цялата отговорност. Лично върху себе си, с всички последствия, включително и по отношение на кариерата ми. Мисля, че така трябва да бъде.

Кинкейд направи крачка напред и плъзна един плик върху бюрото.

— Това е писмото, което ще публикувам веднага след като изляза оттук. Лично до кмета, с копия до „Сън-Таймс“ и „Трибюн“.

Погледнах писмото, но не го докоснах.

— В него обявявам оттеглянето си от кметската надпревара. По лични причини, които не желая да споделя.

— Не е нужно да се оттегляте, сър.

— Напротив, мистър Кели. Отговорност без последствия не е никаква отговорност. Ако за в бъдеще искам да бъда полезен на някого, включително на себе си, аз трябва да се оттегля. Да се отдам на размисъл, да стана по-добър. Ако изобщо желая да бъда лидер.

Вдигнах плика, питайки се каква ли е цената му.

— От вас искам само едно нещо, мистър Кели — продължи Кинкейд. — Едно-единствено много важно нещо.

— Слушам ви.

— Искам пълното ви мълчание за случилото се. Признавам, че това ми носи лична изгода, но ако историята за пожара и онова писмо излезе на бял свят, тя ще донесе големи неприятности на мистър Братън и засегнатите фамилии. И най-вече на кмета, разбира се.

— Което би означавало, че вие сте го очернили? — подхвърлих.

Кинкейд едва забележимо кимна.

— Това искам да избягна на всяка цена.

— От мен никой нищо няма да чуе, мистър Кинкейд — заявих без колебание аз. — Но има проблем, свързан с убийство.

Кинкейд отвори уста, но този път аз го изпреварих.

— Не вярвам, че сътрудникът ви има нещо общо със смъртта на Алън Брайънт или на когото и да било друг. В това отношение можете да бъдете спокоен, сър. Но в момента има една друга личност, която е готова на убийство.

— За да се сдобие с документите? Прощавайте, но това ми се струва невероятно.

— Защо?

— Ако документите около пожара действително съществуват, тяхното притежание несъмнено ще донесе някакво политическо предимство. Но чак убийство?

— Тук не става въпрос за политика, мистър Кинкейд. Нито пък за големия пожар. Или поне не за връзката с него, за която си мислите.

— Тогава за какво става въпрос, мистър Кели?

— За пари, мистър Кинкейд. За много пари.