Читать «Петият етаж» онлайн - страница 95

Рейчъл щракна с нокът и снимката се плъзна обратно по бюрото.

— Не вярвам в това! — отсече тя.

— Аз пък вярвам.

— Даваш ли си сметка какво ще стане с кампанията на Кинкейд?

— Ще бъде съсипана.

— Това ли е крайната цел? — попита Рейчъл, наведе се и опря длани на облегалките на креслото.

— Не.

— Всъщност какво искаш, Майкъл?

— Искам да се свържеш с Кинкейд и да му предадеш молбата ми за среща.

— Защо?

— По две причини. Първо, ти можеш да го направиш дискретно. Второ, аз не мисля, че Кинкейд е в течение на това, което са замислили сътрудниците му.

— Наистина не е.

— Да речем, че съм съгласен. Поне засега. Затова те моля да се свържеш с него. Да му разкажеш с какво разполагам и да го помолиш да разговаря с мен.

— А ти какво ще направиш? — контрира тя. — Може би ще му напишеш прощалната реч?

— А аз защо съм ти? — вметна Родригес. — Ако оставим настрана нахлуването в дома ти, Братън може би ще се окаже свързан с убийството на Брайънт.

— Не е той.

— Откъде знаеш?

Отново протегнах ръка към томчето на Шийхан. Настъпи моментът на истината. Ако не получех доверието на тези хора, всичко отиваше по дяволите. Не ми оставаше нищо друго, освен да се надявам. Но когато става въпрос за политиката в град като Чикаго, надеждата е празна работа.

— Има някои неща, които не знаете — въздъхнах аз. — Дайте ми още два дни. Ако успея да навържа нещата, кариерата на Мичъл Кинкейд може би ще бъде спасена. — Погледнах към Родригес и добавих: — И ще хванем убиеца.

Рейчъл изчака реакцията на детектива, който сви рамене.

— Аз нямам нищо против — промърмори той. — А вие, ваша милост?

Рейчъл погледна томчето на Шийхан, после очите й се заковаха върху лицето ми.

— Какво имаше в тази книга, Майкъл?

— Уреди ми срещата с Кинкейд и ще разбереш — отвърнах аз.

42

Рейчъл обеща да проведе телефонния разговор и си тръгна. Аз направих опит да я прегърна, но получих само едно рамо и част от скулата й. О, каква романтика!

— Съдийката не обича да я държат на тъмно — подхвърли Родригес.

— Така ли мислиш?

— Явно имаш проблем със социалните контакти, Кели — усмихна се детективът. — Но това си е твоя работа. Мислиш ли, че имаш шанс с тази комбинация?

— Определено.

Извадих от най-долното чекмедже бутилка ирландско уиски. Родригес си наля два пръста и ги глътна наведнъж. После стана и се приведе над бюрото. Когато пожелаеше, тоя тип можеше да изглежда страшно едър.

— Какво имаше в книгата? — попита той.

Опитах уискито с върха на езика си и се облегнах на стола. Имах нужда от някаква подкрепа. Ако не от уискито, то поне от ситуацията в момента.

— Нека се оправя с Кинкейд, а после ще се погрижим и за останалото.

— Сигурен ли си, че шефът на охраната не е убиецът, когото търсим?

Кимнах.

— И петият етаж е замесен, нали?

— Как ще приемеш този факт?

Родригес седна обратно и извъртя стола си към прозореца. Когато проговори, гласът му сякаш долетя някъде от улицата.