Читать «Петият етаж» онлайн - страница 73

Представих си как моят приятел кураторът си седи зад бюрото и дърпа конците на града. И вероятно прибира добри суми за услугата.

— Какво иска Рандолф? — попитах на глас аз.

— Власт, какво друго. Иска да стане старши куратор на Чикаго. Главен историк на града или нещо такова. Кметът му обещава всичко, стига да открием писмото.

— За да го унищожите?

— Точно така. Ако питаш мен, такова нещо изобщо не съществува, но виждаш накъде вървят нещата. Сега пече знаеш всичко, което знам и аз, Кели. Но искам да ме споменаваш името ми.

— В противен случай?

— В противен случай ще си спечелиш още един враг в града, от когото едва ли имаш нужда.

— Това тревожи ли те?

— Честно казано, не. Ти си известен като човек, който държи на думата си. Ако изиграеш козовете си както трябва, аз имам всички шансове да се измъкна сух.

— Стига да си ми казал истината.

— Вече ме чу, Кели — знаеш всичко, което знам и аз. Друго не мога да ти предложа.

Удс погледна часовника си и кимна към базиликата.

— Ще се промъкна през задния вход. Искам да хвана службата в осем и половина.

Протегна ръка към дръжката на вратата, но аз го потупах по рамото.

— Изслушай ме внимателно, Джони. Това, което казах за жена ти, го казах сериозно. Чуя ли, че си я пипнал с пръст — нея или дъщеря й, — нещата стават страшни за теб. Няма да има повече приказки. Само аз и ти, без хепиенд.

Удс се отдръпна, изпъчи рамене и направи опит да възвърне достойнството си.

— Бъди спокоен, Кели. Подарявам ти я.

Отвори вратата, слезе от колата и се наведе към мен.

— Един последен съвет, приятелю. Каквото и да ти говори тази жена, не й вярвай. Джанет си е Джанет и никога няма да се промени. А сега се пръждосвай и ме остави на мира. Искам да присъствам на литургията.

След тези думи Джони Удс се обърна и закрачи през зелената трева към своя бог. В горния край на мраморното стълбище чакаше възрастен свещеник с червено расо и пурпурна шапка. Джони стисна ръката му и изчезна във вътрешността на храма. Свещеникът се обърна и погледна в моя посока. Знаех, че не може да ме види в колата, но въпреки това се вцепених. Така става, когато си се родил ирландски католик. Потеглих и нагласих огледалцето за обратно виждане така, че да виждам базиликата. Семейните проблеми в Соганаш трябваше да почакат. Един-двама убийци все още бяха на свобода. Да не говорим за Чикагското историческо дружество и невестулката на име Лорънс Рандолф.

29

Рандолф седеше зад бюрото си. В ръката си държеше нещо, което приличаше на слонски бивен.

— Знаеш ли какво е това?

Не знаех.

— Усик — рече кураторът и ми подаде бивена, но аз не го взех.

— Знаеш ли какво е усик?

— Ти ми кажи.

— Кост от пениса на морж.

Огледах предмета с нов интерес. Шейсет сантиметра дълъг и около двайсет сантиметра в диаметър.

— Моите уважения към мистър морж — рекох.

Рандолф се изкиска и пусна гордостта на моржа в скута си.

— На стената отсреща има едно стихотворение, казва се „Ода за усика“. Искаш ли да му хвърлиш едно око?

— Искам информация за оригиналното издание на Шийхан. Копие номер четири, за да бъда по-точен.