Читать «Петият етаж» онлайн - страница 75

— Още ли не си в пандиза, Кели? Предполагам, че това трябва да бъде отбелязано.

— Благодаря, Фред. Ще ти поискам още една услуга.

Беззвучна светкавица проряза небето над езерото. Свалих страничното стъкло. Духаше силен вятър, който разклащаше дърветата. Миришеше на дъжд.

— Къде ми е новината? — попита Джейкъбс.

— На мястото си, Фред. Трябва само да я побутнем.

— Как точно ще я побутнем?

— Съвсем лекичко. Ако те бива, ще ти отнеме най-много половин час. Дори без да напускаш офиса си.

В главата ми се въртеше нещо, което бях видял по телевизията в къщата на Джанет Удс. Нещо, което трябваше да си спомня. Казах на Джейкъбс какво искам от него. Когато свърших, дишането на репортера беше доста по-ускорено. Не ми звучеше здравословно. Колко ли цигари на ден пушеше този човек?

— Накъде, по дяволите, пътуваш, Кели?

— Звучи добре, нали?

— Звучи опасно.

— При мен винаги е така, Фред. Казвай сега, искаш ли си третия Пулицър, или не го искаш?

Бях убеден, че ще приеме. За тип като него това беше прекалено лесно и прекалено изкушаващо. Повторих му детайлите и прекъснах връзката. След това затаих дъх и набрах номера на една приятелка.

— „Виж какво е домъкнала котката“ — прозвуча гласът й насреща.

— Здрасти, Рейчъл.

— Здрасти, мистър Кели. Надявам се, че не се обаждаш да ме поканиш за още едно преспиване. — Гласът й звучеше развеселено. С онази особена нотка, която казваше „аха, с този май се бяхме забавлявали някъде“ и която не ми хареса особено.

— Помислих си, че довечера можем да се видим — промърморих. — На по бира или нещо такова.

— Защо?

— Може би защото искам да те видя.

— А може би не. Когато ме видя последния път, стреляха по мен.

— Знам, Рейчъл. Съжалявам за случилото се.

— Аз също. — Замълча за момент, после добави: — Няма да стане тази вечер, Майкъл. Имам други планове.

Планове. Удобна думичка. И страхотно оръжие. Особено в ръцете на жена. Когато нещастникът от другата страна на линията я чуе, това означава среща с друг мъж, без уточнения. Завъртане на ножа в раната, с пълната възможност за отричане. Освен това и намек за секс, но не с нещастника, който чува думичката планове.

— Планове значи — промърморих аз.

— Да, Майкъл. Планове, които не предвиждат проникване с взлом. Нито пистолети и риск от инфаркт. Просто една банална вечеря. Повярвай, бедното ми сърце не може да издържи нищо повече.

Усмихнах се на предното стъкло, но ефект нямаше.

— Добре, Рейчъл. Може би ще го направим и по телефона.

— Какво?

— Помниш ли онзи тип, който проникна в апартамента ми?

— Нима бих могла да го забравя?

— Подозирам кой е той.

— Е, хубаво.

— Мисля да сравня отпечатъците му с онези, които Родригес сне от перваза у дома.

— Бяха частични и няма да ти свършат работа.

— Имаше и кръв.

— Защо ми обясняваш всичко това? — попита Рейчъл.

— Ако предчувствието ми излезе вярно, ще ми трябва помощта ти.

— Каква по-точно?

— Мичъл Кинкейд.

Тя замълча само за миг.

— Какво общо има Кинкейд с нахлуването в дома ти?

— Сложно е.

— Обикновено е така. Нека отгатна: замесен е и кметът, нали?