Читать «Петият етаж» онлайн - страница 3

— Мисля да отскочим до „Мичълс“ — предложих аз.

— Не, отиваме в „Козела“ — каза той. — Тук сме наляво.

Направих ляв завой и напуснах Мичиган Авеню, после още един, който ни изведе на Ръш Стрийт. Джейкъбс смукна наведнъж последната четвъртина от цигарата и я хвърли през прозореца. После вдигна стъклото и се изхили на някаква мисъл, а от ноздрите му излетяха две дълги струйки дим.

— Трябва да ти призная, че го направи гот, Кели.

— Кое?

— Добре й го начука на оная кучка от телевизията.

Имаше предвид Даян Линдзи — бивша водеща на новините по чикагския канал, а понастоящем осъдена за убийство. С която преспивах от време на време.

— Така ли мислиш, Фред?

— Така, ами как? Говорещите глави си въобразяват, че те са измислили новините. Никакво уважение към журналистиката и нейните правила.

— Но проблемът беше решен, след като Даян Линдзи влезе зад решетките?

— Е, не съвсем. Но беше приятна гледка. Я спри тук.

Вкарах колата в едно свободно място на Хъбард Стрийт. Таверната „Били Козела“ се намира в долния край на Мичиган Авеню. Повечето посетители използват стълбичките срещу Ригли Билдинг и влизат през главния вход, но за Джейкъбс този път беше твърде открит. По тази причина влязохме откъм Хъбард Стрийт.

— „Козела“ не е най-дискретното място на света, Фред — отбелязах аз.

— Няма проблем. Аз ям тук осем пъти седмично. Какво да правя, когато някой като теб се тръшне на масата ми? Позволявам ти да ме черпиш един бъргър, срещу което ще слушам глупостите ти.

— И толкоз, а?

— Толкоз. Хайде да влизаме.

Джейкъбс отвори тежката метална врата. Черна на цвят, с червен козел в средата. Тръгнахме надолу по мръсните стъпала и не след дълго се озовахме в едно от легендарните заведения на Чикаго.

3

„Козела“ беше по-скоро пещера, отколкото таверна или всичко останало, за което я вземаха Ройко и Белуши. Четири чифта гръцки очи проследиха приближаването ни. С шпатули в ръце, те започнаха да дрънкат за чийзбургер и пържени картофки още преди да стигнем до бара. Дъската с менюто имаше жълтеникав цвят, върху нея имаше неравно подредени пластмасови букви, а повечето думи бяха изписани погрешно. Един чийзбургер струваше три долара, но всички си поръчваха двойни — главно защото това им струваше само долар отгоре. А и защото брадясалият тип зад бара правеше само двойни, независимо от поръчката. Хвърляш малко лук и люти чушлета отгоре, после отиваш да седнеш зад извивката на бара, покрит с бял линолеум. Място, известно като „Ъгълчето на мъдреците“. Оттам гледаш как редовните посетители се наливат с бира и си бъбрят за кмета, за „Беърс“, „Сокс“, „Чикаго“. Преди, сега, завинаги. Ако човек напусне „Били Козела“ и се върне след около две години, пак ще ги завари тук. Същите, или други, които си приличат с тях като близнаци. С халба наливна бира пред себе си, светла или тъмна, те непременно ще предъвкват историята на своя град. Ровейки се в миналото, адаптирайки го към настоящето. Спорейки и преувеличавайки фактите. Съхранявайки онова, което е било някога, опитвайки се да го съживят. Срещу цената на едно питие, което „Козела“ им предлага седем дни в седмицата.