Читать «Петият етаж» онлайн - страница 21

Другата част на помещението беше заета от стелажи до тавана, запълнени, както можеше да се очаква, със съхранената историческа мъдрост на град Чикаго. Навлязох между тях и напосоки издърпах някаква папка. Оказа се, че в нея се съдържат материали, свързани с катастрофата на „Истланд“. През 1915 г. този параход се преобръща в река Чикаго и потъва за по-малко от три минути. Осемстотин четирийсет и четирима души намират смъртта си. Върнах информацията за тази трагедия на мястото й и потърсих материалите за големия пожар.

Доброволката излезе, за да потърси куратора. Така наричаше началника си, куратор. Майната му на този куратор, рекох си аз. Би трябвало да е тук, ако го беше грижа. Десет минути по-късно вече разгръщах първите папки, свързани с пожара. Някой влезе и сянката му се изпречи между мен и светлината. Вдигнах глава.

— Предполагам, че вие сте кураторът.

Той ме дари с погледа на човек, който си изкарва прехраната от папките. На ревера му висеше ламинирана табелка с надпис ЛОРЪНС РАНДОЛФ. За добро или лошо, кураторът си имаше име.

— Защо ви е нужно проучване на оригиналите? — попита той.

— Това е нещо като призоваване — рекох. — Като телефонното обаждане, което прозвучава в главата на човек, който иска да стане проповедник.

Рандолф мълчеше и ме гледаше.

— Май не сте ходили на католическо училище, а? — промърморих аз.

— Материалите тук са изключително крехки. А част от тях са и поверителни.

— Точно това ми трябва. Поверителни материали.

Ако не бяха ушите, главата на Рандолф спокойно можеше да мине за палец. Свали очилата от върха на това, което вероятно наричаше нос, и започна да ги лъска.

— Май не ви разбирам — промърмори той.

— Става въпрос за убийство — изтърсих аз.

В повечето случаи този номер минава. Всъщност винаги минава. Реакцията на новия ми познат го потвърди. Очилата се върнаха на носа, плоското лице леко поруменя.

— Истинско убийство?

— Разбира се — кимнах аз и му показах картата си. — Излъгах вашата сътрудничка. На практика съм частен детектив и разследвам убийство. Жертвата се казва Алън Брайънт. Проявявал е доста голям интерес към пожара. Чували ли сте за него?

Рандолф поклати глава.

— Не е ваш съвременник?

Ново поклащане на главата.

— Добре, няма значение. В хода на разследването изникна заглавието на една книга: „Историята на големия пожар в Чикаго“.

— От Тимъти Шийхан? — попита Рандолф и хлътна в пътеката между две претъпкани с книги полици. Побързах да го последвам.

— Едно забележително изследване на пожара — промърмори Рандолф, обърна се и изпъчи гърди. — Отместете се, ако обичате!

Едва успях да изпълня заповедта, преди да бъда блъснат от металната стълба на колелца, която се появи на пътеката, теглена от метален кабел. Рандолф я беше задействал с натискане на някакъв бутон близо до главата ми.

— Добро хрумване — рекох аз.

Рандолф се покатери по стълбата и почти веднага слезе обратно. В ръката си държеше старо томче с тъмносини корици, върху които със златни букви беше изписано заглавието. „Историята на големия пожар в Чикаго“ от Тимъти Шийхан.