Читать «Петият етаж» онлайн - страница 20

— Прекрасно — усмихна се Тийн. — Значи за пожара, а?

Кимнах, а тя посочи извитите стълби, които свършваха пред стъклена врата с надпис БИБЛИОТЕКА — ПРОУЧВАНИЯ.

— Като за начало е най-добре да се обърнете към нашите изследователи.

После ми написа пропуск и аз бавно се заизкачвах по стълбите.

Тийн излезе права. Петнайсет минути по-късно се оказах затънал във фотокопия, изрезки и журналистически материали, свързани с пожара. Едно безспорно забавно занимание, което обаче изглеждаше абсолютно безсмислено. После доброволката отново се появи.

— Как беше в „Биг Шолдърс“? — любезно попитах аз.

— Ами…

Тийн се огледа, сякаш се страхуваше да не я чуят. Аз направих същото. После главите ни се срещнаха.

— Извинете.

— Няма нищо. В журналистическата игра това се случва всеки ден.

— Казах на момичетата, че ще пропусна обяда — съобщи ми тя, след което избърса лицето си с кърпичка, върху която бяха бродирани инициалите й.

— Реших да споделя нещо с вас — прошепна тя.

Погледнах я право в очите. Тя издържа на погледа ми и аз се усмихнах.

— Един човек се интересуваше от пожара също като вас. Не го познавам.

— Предполагам, че много хора проявяват интерес към пожара, особено на това място.

— Не и като него — отвърна дамата и отново се огледа. — Изглеждаше опасен.

— Опасен ли?

Тийн кимна, сякаш бяхме на едно мнение. Започнах да си мисля, че няма да е зле, ако я поканя за партньор. Имаше всички качества на главната героиня в „Убийство по сценарий“, а аз съвсем успешно можех да изиграя тъпия й асистент.

— Той поиска достъп до зелената стая.

— Която е?

— В нея съхраняваме историческите сведения за пожара, включително оригиналните източници.

— Искате да кажете истинските писма и всичко останало?

— Да.

— А дали в тази зелена стая може да се открие и „Историята на големия пожар в Чикаго“ на Шийхан?

Новата ми приятелка очевидно се развълнува при споменаването на това име.

— Онзи човек попита точно за тази книга.

— Опасният?

— Да.

— Спомняте ли си нещо друго за него?

— Едър мъж — сви рамене Тийн.

— И опасен?

— Да, много. Носеше тъмни очила, които ми попречиха да го разгледам добре.

— Имаше ли коса?

— О, не знам. Беше с шапка. От онези топлите, които приличат на чорап.

— Разписа ли се някъде? В журнал за посетители или нещо подобно?

— Май не — поклати глава Тийн. — Защо питате? Да не е бил репортер?

— Може би — отново се усмихнах аз.

— Искате ли да видите нашия Шийхан? — попита новата ми приятелка.

— Той се намира в зелената стая, така ли?

— Да.

— Мисля, че това би било справедливо.

Тийн стана, изпъна жакета си и тръгна напред. Аз я последвах.

11

Зелената стая наистина се оказа такава. Зелен мокет, зелени пердета, тъмнозелени тапети на светлозелени ивици. Част от пространството беше заето от работни места, разделени от дървени прегради. Всяко от тях беше оборудвано с настолна лампа със зелен абажур. Между преградите бяха разпръснати кожени кресла за четене — разбира се, зелени. Страничните им облегалки бяха обшити със сребристи копчета.