Читать «Петият етаж» онлайн - страница 102

— Продължаваш да го повтаряш.

— Да, продължавам!

Подпрях се на лакти, обхванах с пръсти брадичката си и хвърлих внимателен поглед през бюрото.

— Отначало се запитах защо не си се опитал да го получиш законно. А после да го продадеш чрез „Сотбис“ и да прибереш петнайсет-двайсет милиона.

— Добър въпрос — изсумтя Рандолф.

— Но после проумях, че няма как да го направиш. Твоят родственик е бил крадец. Преди всичко никога не е притежавал Прокламацията. Ако ти я извадиш на бял свят, градът, щатът и половината свят биха скочили с претенции за собственост върху нея.

Замълчах и плъзнах поглед наоколо. Джосая Рандолф висеше на една от стените. Същата безволева брадичка, същата напрегната усмивка. Сякаш цялата тая история му се виждаше адски забавна.

— Затова ти е бил необходим скинар. Единственият начин да осребриш стоката. Между другото, наясно ли си, че от известно време насам „Арийското братство“ е обявено за терористична организация?

Отново се надвесих над бюрото. Рандолф се сви, сякаш очакваше да го нападна.

— В днешно време има възможност за всякакви прехващания. На пазара има куп машинки, които го правят.

Първите признаци на тревога бяха видими. Арогантността на куратора започваше да се пропуква.

— Махай се оттук, по дяволите! — изсъска той.

— Само едно не разбрах — невъзмутимо продължих аз. — Защо замеси и мен? Защо не направи опит да разговаряш директно с Удс? Убиваш го, прибираш книгата, и точка.

— Мислиш ли, че е толкова лесно да убиваш хора?

— Алън Брайънт със сигурност би си помислил точно това.

— Брайънт беше никой. Докато мистър Удс имаше своите контакти.

— Имаш предвид кабинета на кмета. Нека отгатна: допуснал си, че те ще започнат разследване на убийството на един от своите, нали?

— Нямам представа за какво говориш, Кели. Ставай и изчезвай! Не забравяй да вземеш и онази вещица отвън със себе си!

— Няма да стане, Рандолф — отвърнах аз и оставих последния лист хартия върху бюрото на куратора.

— Това е оставката ти. Когато напуснеш този кабинет, навън ще те чакат федерални агенти, които ще те арестуват и ще те подложат на разпит за убийството на Алън Брайънт. Те ще конфискуват настолния компютър и личните ти вещи, в съответствие с редовна заповед за обиск, издадена днес сутринта от федералния съд.

Кръвта се оттегли от лицето на Рандолф, някъде в южна посока.

— Искаш ли един съвет, Рандолф?

Той кимна.

— Подпиши оставката си. Временно предай правомощията си на твоята вярна сътрудничка Тийн. След това си намери опитен адвокат и се надявай на най-доброто.

— Защо да го правя?

— Защото вече си в системата. По-нататък вероятно ще бъда в състояние да ти направя някоя и друга услуга. Ще имаш нужда от такива, повярвай ми.

Рандолф огледа владенията, които скоро нямаше да бъде негови. Полилей с мека жълтеникава светлина, още по-мек килим. Дипломи в златни рамки на стената. Снимки на Рандолф с кмета, губернатора и още куп усмихнати политици, посягащи да стиснат протегнатата му ръка. Претенциозни книги, заемащи цяла стена. И на главното място, над всичко това — портретът на роднината мошеник, който беше задигнал Прокламацията на Линкълн. Обикновен престъпник на име Джосая. Кураторът се завърна в мрачното настояще, подсмръкна един-два пъти и направи това, което всеки нормален човек би направил.