Читать «Един от нас» онлайн - страница 40

Не разбирах защо продължаваме да си играем на котка и мишка. Трябваше просто да определи деня и часа за прехвърлянето на спомена.

Каза ги. Щяла да отсъства десет дни.

Стратън нямаше да приеме срок на задържане на спомена по-голям от седмица. Това го знаех със сигурност. Изглежда изцяло бе завладял пазара за прехвърляне на спомени и сигурно даваше подкупи на определени високопоставени ченгета, но ако те усетеха, че той просрочва ограниченията във времето, всичките му уговорки щяха да отидат на кино. Освен това, споменът, който жената искаше да остави, обхващаше не някакъв кратък откъс от време, а целия период от три денонощия.

Никой до този момент не беше опитвал с толкова дълъг спомен.

Смятах да откажа, но вместо това се чух да казвам само, че парите, които ми предлага, не са достатъчно. Щеше да се наложи да изляза за седмица и половина в отпуск от „РЕМтемпс“, а там за същото време можех да изкарам толкова, без да се излагам на риска да действам зад гърба на Стратън.

— Петдесет хиляди — каза тя.

Аз си имам начин да се боря с изкушенията. Просто им се отдавам и така ги преодолявам.

В ранния следобед на следващия ден седнах в стаята си и зачаках прехвърлянето. Една трета от парите за тази работа вече бяха в джоба ми и пътуваха към три различни сметки. Останалите щяха да дойдат по-късно. Жената бе намерила някакъв хакер с предавател негова изработка, който можел да се свърже с кода на моя приемник. Това обстоятелство малко ме притесни. Реших след приключването на тая работа да намеря начин да намекна на Стратън, че системата ни не е непробиваема, както си мисли той. Ако не внимава, черният пазар можеше да заработи на негови територии, а можеше да се случи и нещо още по-лошо — временно приеманите спомени да се окажат натъпкани с всякакъв вид измет, каквато никой не е очаквал или за която никой не си е плащал.

Говорих с жената по телефона и уточнихме времето, когато ще си вземе спомена обратно. Това бе друг телефонен номер, различен от оня, който ми беше дала в началото — вероятно в дома на хакера.

След това си затворих очите и се приготвих да приемам.

Започна се почти веднага. Пулсиращ шум и миризма нахлуха в мозъка ми, подобно на най-страшната мигрена, умножена стократно. Изохках. Дори не успях да извикам и се проснах по очи на килима, а ръцете и краката ми се сгърчиха в болезнени спазми. Изглежда за известно време съм оглушал и ослепял, ала това бе най-малкият ми проблем. Помислих си, че ще умра.

След няколко минути треперенето на тялото ми понамаля, добрах се до нощното шкафче и грабнах цигара. Едва успях да се покатеря на леглото, проснах се по корем и зачаках болките да преминат. Най-накрая те наистина започнаха да отслабват.