Читать «Един от нас» онлайн - страница 39

Един ден миналата седмица, като се върнах от басейна на хотела в Санта Барбара, където разпусках, открих, че в електронната ми поща има съобщение от непознат адрес. Реших да проверя от кого е още преди да го прочета — някои хора така програмират пощата си, че веднага след отваряне на съобщението получават обратна информация. Основният код не ми даде основания за съмнения, но въпреки това направих копие на харддиска, без да отварям съобщението.

Съобщението бе от същата тази жена. Никога до този момент не бяхме влизали в личен контакт — всички отношения минаваха през брокерите на „РЕМтемпс“ на принципа на двустранната поверителност, но тя намекваше за спомена и аз се сетих коя е. В съобщението се казваше, че би искала да приема нещо, за което щяла да си плати добре.

Погледах парчето хартия, след това го запалих и оставих да изгори в един пепелник. Остатъка от деня прекарах около басейна, а вечерта — в един бар на „Стейт стрийт“ близо до плажа, където играх билярд и бъбрих празни приказки с местните посетители.

Когато се прибрах, намерих още едно съобщение от същия адрес. В него имаше и телефонен номер. Споменаваше се цифрата двадесет хиляди долара.

Погледах известно време някакъв филм по телевизията на хотела, но нали знаете как се чувства човек в такива случаи! Подсъзнанието моментално взема решение и независимо колко го отлагаш, вече знаеш какво ще направиш.

Към полунощ излязох от стаята на хотела и се върнах в бара. Там, откъм задната страна, имаше телефонна будка, която не се виждаше много-много, и аз навъртях номера от съобщението.

Обади се женски глас, който звучеше доста нервно, и ме накара да опиша спомена в подробности. След това ми каза какво иска. Имала един друг спомен, който обикновено не бил проблем. Преди десетина години отишла на почивка на Баха, в Енсенада, с един мъж, когото била срещнала неотдавна. Постояли малко там, мотали се из околностите, хапвали морски деликатеси и се забавлявали добре. След това се върнала.

— Това ли е всичко? — попитах аз.

Наскоро срещнала друг мъж. Много й харесвал. Даже си мислела за нещо по-сериозно. Най-напред щели да изчезнат за известно време заедно — за да бъдат сигурни един в друг. Той настоявал да отидат в същия град, в който тя била с другия мъж преди толкова години. Опитала се да предложи да отидат някъде другаде, но Енсенада вече се била превърнала в нещо като многозначителна шега помежду им и сигурно щяло да бъде доста странно, ако продължавала да настоява да не ходят там.

Все още не разбирах в какво се състои проблемът и й го казах. Енсенада е едно доста приятно местенце, стига да стоиш настрана от някои павилиончета за тако.

Тя каза, че не искала да се връща към спомените си за другия мъж, копнеела този път да преживее нещата по по-различен начин. Наистина обичала новия си избраник и не желаела да провали пътешествието.

Зная, че звучи странно, но повярвайте ми — такъв е животът на другите хора. Едновременно по-странен и по-обикновен, отколкото можете да си представите. Повечето клиенти имаха доста по-сложни причини да забравят нещо за известно време. В определена степен започнах да уважавам нейното отношение и ми се прииска и аз да имам такава жена, която да ме приема толкова сериозно.