Читать «Един от нас» онлайн - страница 186

— Да — каза той спокойно, — аз съм.

След това лицето му помръкна.

— Не разбирам за какво говорите — погледна към мен. — Няма такъв човек тука.

Продължи да отрича още известно време, като използваше докрай актьорските си способности, но накрая ми подаде слушалката и каза:

— Мисля, че вашият вътрешен информатор е играл и с двете страни. Г-н Куот знае, че сте тук.

Изпсувах ядно и грабнах телефона.

— Здрасти, Куот! Няма ли да дойдеш да си поиграем? — изръмжах аз.

— Много смешно! — отговори Куот.

— Как разбра?

— Роумър ми каза, малко преди да изчезне от града. Наистина ли си мислиш, че можеш да ме изработиш толкова лесно?

— Заслужаваше си да опитам — отвърнах. — Защото аз така или иначе ще го направя — това е сигурно. Когато и да е, някой ден ще ти взема здравето.

— Виж какво — каза той с променен глас, — съжалявам, че ти скрих парите, съжалявам и че върнах криминалното ти досие в базата на полицията, но аз не съм виновен. Стратън ме накара. Нямах избор — ти най-добре знаеш какво представлява той.

— Да, зная, но това не променя нещата. Аз ти вярвах, а ти ме прецака. Опита се да ме насадиш на пачи яйца.

— Той ме държи в ръцете си, Хап. Здраво ме държи. Нямах друг начин.

— Явно се заблуждаваш, че това ме интересува.

— Хайде да сключим сделка — каза бързо Куот.

— Какъв е проблемът? — попитах аз, като все още се стараех гласът ми да не изразява радостта, че нещата изведнъж отново се връщат по местата си. — Да не би на отбора ви да му припари под краката?

— Нека да ти кажа направо, че ще съм много щастлив да видя този негодник прецакан! — каза той и думите едва не заседнаха в гърлото му.

Нямаше как да си признае какво му се е случило сутринта — въпрос на чест между хакерите е да докажат, че тяхната система може да издържи на всичко, което другите могат да измислят, — ала тонът на гласа му издаваше всичко. Крабдадът бе свършил работата си чудесно, като бе причинил достатъчно щети, за да влуди и да докара Куот до отчаяние, но бе оставил и достатъчно доказателства, за да може да бъде проследен откъде се е появил и кой го е изпратил. Това бе и явен намек, че Стратън е решил да го остави на акулите.

— Добре, ела у Джеймисън, както беше по план — казах аз, — и ще говорим.

— Да не си полудял? Вярвам ти толкова, колкото на това, че баба ти е мъж. Роумър може и да ти е повярвал, че ченгетата не знаят за Джеймисън, но аз не. Предполагам, че те са се скатали някъде по стаите и ме чакат, за да ме окошарят.

— Да, бе — отвърнах аз, — благодарение на теб сега полицията ме търси за Трансвърчуъл! Не си забравил, нали? Така че с полицаите няма как да си ходим на гости и да си пием пиенето заедно.

— Няма да дойда там и това е окончателно. Имам и по-добра идея.

— Каква е тя?

— Ти искаш Стратън и аз го искам. Дай да го намерим и да го довършим заедно.