Читать «Един от нас» онлайн - страница 12

Ченгетата от колата явно видяха какво става и автомобилът им рязко ускори нагоре по улицата към мен. Напъхах ключа на запалването и колата ми потегли още преди да затворя вратата. Ченгетата се развикаха, а аз натиснах педала и направих остър завой, изстрелвайки дребни камъчета от колелата като с картечница, и се насочих право срещу полицейската кола.

Държах посоката, като натисках педала до ламарината, но знаех, че ще трябва да завия. Не е добре да си играеш на котка и мишка с мексиканската полиция. Обикновено печелят те! Улових някакви погледи на туристи, които наблюдаваха бясното ми каране със зяпнали усти, защото осъзнаваха, че стават свидетели на малко местен колорит, който най-вероятно ще се обагри в кървавочервено.

Лицата на двете ченгета гледаха към мен през предното стъкло и се приближаваха все по-близо и по-близо. Този на предната седалка изглеждаше малко притеснен, но само един поглед към шофьора ме убеди в онова, което подозирах. Ако някой щеше да си подвие опашката в това противоборство, със сигурност нямаше да е той.

В последния момент завъртях волана надясно и се понесох по една странична улица, като едва удържах колата да не влезе във витрините на някакъв магазин. Хората се разбягаха на различни страни, аз проклех късмета си и се опитах да измисля какво да правя. Зад себе си чух писъка на спирачките и ченгетата направиха неточен обратен завой, като удариха няколко паркирани коли. Надявах се всеки от пострадалите да е имал необходимата застраховка. Нали знаете — глупаво е да правиш икономии от застраховки, а и има едно място на около петдесет метра от границата, където почти те убеждават, че си заслужава парите. Забравих как се казва, но вие проверете!

За мен нямаше много варианти. От Енсенада можеш да излезеш или нагоре по брега, или надолу. Мислех да тръгна нагоре, но трябваше да опитам да убедя полицаите, че се насочвам в обратната посока. Направих поредица остри завои към южния край на града, пренебрегвайки светофарите, профучах по главната улица със сто и двайсет, като общо взето обръщах незначително внимание на Закона за движение по пътищата и на Правилника за приложението му. Няколко коли се завъртяха напряко на платното, а шофьорите започваха да крещят подире ми, още преди да са успели да заковат спирачките. Разбирах какво искаха, но не спрях да обсъждаме претенциите им.

След няколко трескави минути в огледалото вече не виждах никакъв преследвач. Направих неочакван ляв завой, намалих скоростта, дръпнах встрани и паркирах прилежно отстрани между някакви очукани камиони. Придвижих колата достатъчно напред, така че да мога да виждам кръстопътя, и изгасих двигателя.

Зачаках с разтуптяно сърце.

Номерът мина. Обикновено никой не очаква да паркираш по средата на преследване с коли. По принцип си мислят, че ще продължаваш да караш. След няколко секунди видях полицейската кола да прелита през пресечката, но аз останах още малко на мястото си и изтрих потта от дланите в джинсите си.