Читать «Само напред» онлайн - страница 42

Завесите бяха спуснати. Очевидно не ми се предоставяше възможността да се изкача до третия етаж и да валсирам наоколо, за да проверя точно къде е стаята. А би било хубаво да можех да се уверя, че това е правилният прозорец. Все пак смръщено предположих, че нещата вероятно ще продължат в моя полза поне още малко.

Закрепих нозе на горния перваз на прозореца на 201 стая. Свалих възглавничките от ръцете си и ги прибрах. Отворих широко прозореца на 301, пъхнах едната си ръка вътре и свалих с другата възглавничките от краката. Подсъзнателно се надявах някой Стабилен полицай да не ме застреля точно в този момент. Не ме застреляха. Бързо и сравнително лесно се повдигнах и скочих в стаята.

Шест

Като си помисля, следващите пет минути бяха последните безболезнени в тази история. Последните, в които си мислех, че това ще се окаже обикновена работа. Макар и да се изискваше храброст, за да откриеш и спасиш някого.

Знам, все още не съм ви обяснил какво точно правя аз. Проблемът е, че наистина не мога — не и важните неща. През повечето време се справям с малки проблеми. Има безброй хора, които се занимават с подобни неща. Ала понякога, както може би вече сте разбрали, съм готов да отида и малко по-далеч. Да открадна, да се покрия, да убия. А малко са онези, които ще се захванат с това.

Понякога е нещо различно, нещо, което никой друг не може да направи. Точно това ми е трудно да ви обясня. Заради мен и още някой, който умря преди време. Но главно заради мен.

Исках да ви кажа, че нищо не се случи в следващите пет минути. Влязох тихо в стаята и видях Окланд. Спеше в леглото.

Ужасният ми късмет продължаваше. В стаята нямаше никой друг. Никакъв гард под никаква форма. Едно куфарче на пода пред гардероба ме заинтересува. Вероятно то и съдържанието му бяха подсигурени от похитителите. Които и да бяха те, явно искаха да го поддържат щастлив. Апартаментът, ако ви интересува, бе просторен и удобен. Макар и повечето от тапицерията да бе със съмнителен вид, това определено бе скъпо местенце.

След като разбрах, че никой няма да ме нападне и да смути спокойствието ми, аз заключих вратата и пуснах резето. Развих част от микрокабела, който носех със себе си, и го завързах за единия крак на леглото. Пуснах разпределителя през перваза отвън да бъде готов за по-късно. Дръпнах един стол до леглото, седнах и запалих цигара.

Виждате ли, правил съм това и преди. Малко са начините, по които можеш да събудиш тихо някого. Ако ги разтърсиш, те се развикват. Ако извършите глупостта да прошепнете нещо в ухото им с ръка на устата, това така ги шашва, че скачат като ужилени и няма да успеете да ги укротите. Веднъж опитах да събудя един по този начин. Вдигна толкова шум, че трябваше да го ударя. Чаках го два часа и половина да се свести. После вдигна още по-голям шум. Трябваше отново да го ударя и да го отнеса. Това не бе най-хубавото, което можеше да се случи. Най-добрият начин според мен е да седите до леглото и да пушите. Няма патент за този метод. Чувствайте се свободни да го използвате.