Читать «Само напред» онлайн - страница 39

Накрая, като оптична илюзия, се появи студентката. Направо не вярвах, че косата й не е побеляла и не се е прегърбила. Реших, че това бе нейната пра-правнучка и носи поръчката ми, изпълнявайки стара и тайнствена наследствена заръка, предавана от човек на човек в семейството. Тя се наведе над масата и ми метна чаша с нещо, което съвсем не бях поръчал, после и чиния. Отново изчезна.

Взирах се в чинията много дълго след като тя си замина. Опитвах се да дам име на съдържанието. Тъмнокафяви частично покриващи се триъгълници от нещо. Зелени нишки в мрежа от нещо върху тях. И малко езерце от нещо друго. Всичко заедно не бе повече от кубичен инч.

Отново се наведох над чинията си и изучих отблизо съдържанието. Би могло да е китов мозък или моделирана глина, Без да знам каква техника бе използвана, не бих могъл да потвърдя. Не приличаше на нищо конкретно като храна. Съществуваха и други възможности. Например, някое произведение на студентката или модерна измишльотина на пазара. Бяха ми го предложили за проба, докато чакам истинската храна. Все пак реших да опитам ястието. Не можех да си позволя да губя повече време. Откъснах малко парче от триъгълника, потопих го в езерото, каквото и да беше то. След първата хапка всичките ми предишни притеснения изчезнаха.

Определено бе модерен пазарен продукт.

Бутнах уморено чинията встрани и опитах питието. Не знам как се казваше, но определено бе алкохол. Реших да изпуша цигара с него, преди да потегля към другия хотел.

Погледнах нагоре. В същия миг забелязах, че някой е влязъл в ресторанта. Стоеше на шест маси от мен и спокойно четеше менюто. Дълго време само го гледах, а цигарата димеше и изгаряше към пръстите ми.

Това бе Окланд.

* * *

Нека ви обясня какво имах предвид по-рано, когато ви намекнах за неприятния звяр, който преследва живота ми.

Има някъде един дух, чиято единствена цел е да ми създава проблеми. Гадният звяр ме посещава от време на време, но не е само това. Има си и шибан маршрут. Отчасти затова, че свършвам работа, която друг не би могъл. Стои си копеленцето, наблюдава проблемите и ги разбутва от време на време. Предполагам, че някой от другата страна на вселената е подписал договор с момчетата, продал е душата си за живот без проблеми. А те, проблемите, мъката, трябва да бъдат изхвърлени някъде. В противен случай ще се натрупат и ще омърсят мястото. Така че ми ги пращат на мен.

Което е най-странното, проблемите не идват на равни порции. Някои работи започват ужасно от първата минута, продължават ужасно и свършват ужасно. Но други започват обезпокояващо гладко, пълни с невероятни съвпадения и чуден късмет. Тези наистина не ги харесвам. Това означава, че проблемите ще дойдат по-късно. Всички опасни, странни и неприятни проблеми, които знам, че ще дойдат, са се обединили в туптяща планина някъде напред. Стоят и ме чакат да се сблъскам с тях.

Цигарата опари пръстите ми. Изгасих я. Не можеше да има съмнение — човекът, който седеше на пет ярда от мен, бе Окланд. Нямаше смисъл да се консултирам с куба в джоба си. Стоеше там и си четеше менюто. Абсолютно копие на образа от куба. Изглеждаше малко уморен. Костюмът му бе доста измачкан. Но иначе беше точно това, което очаквах.