Читать «Само напред» онлайн - страница 37

Беше твърде анемично, твърде тясно. Аз съм нещо като специалист по свърталищата в Кварталите и на мига мога да ви кажа какво представляват. Това не бе място, където можеш да скриеш пушки или да продаваш наркотици. Беше прекалено чисто и открито. Не мога да опиша какво точно липсваше — чувство за страх или за уместност, или нещо друго. Наистина, имаше някакви типове наоколо и не беше място, където да се заседявам, но не беше и търсеното от мен. Нямаше я атмосферата, усещането за общност. Просто не беше като навсякъде. Това бе всичко.

Разбира се, една наистина умна банда би искала да изглежда точно така. Сякаш се намира на ничие място, където никой не го е грижа много-много. Не толкова хубаво, че да искаш да останеш, но не и толкова лошо, че да се размърдат властите. Няколко часа подробно изследвах изоставените сгради и зададох въпроси на мотаещите се скитници, но така само потвърдих подозренията си.

Тук нямаше банди. Според типовете в Стабилния изобщо нямаше банди. Скитниците приличаха на всички други, само че бяха по-тихи. Те бяха логично допълнение към нещо, което забелязах, че представляват Стабилните: всички бяха мирни. Отне доста време, докато разберат за какво ги питам: организираното престъпление не беше проблем в Стабилния. Там всичко беше под контрол.

Към пет знаех достатъчно. Те не бяха тук. Не си направих труда да проверявам всяка сграда. Разбира се, беше възможно да са в движение през деня, но чувствах, че не е това мястото. Така ми останаха само петте хотела от другата страна на града. Откриването на Окланд щеше да се окаже по-лесно, отколкото предполагах.

* * *

Ако има нещо, което да не харесвам никак, това е работите да потръгнат лесно от началото. Сигурен знак, че нещо изключително неприятно витае във въздуха.

Това не е песимизъм. Така се случва. Нещата, които потръгват добре, ме изпълват с безименен страх. Рано или късно ще налетя на някой проблем.

Преобличането ми за вечеря се състоя в един тъмен ъгъл на парка в покрайнините на Игра. Огладих се с Клоуз Валет. Костюмът и палтото ми се бяха поизцапали от скитането между опустелите сгради и не бяха много подходящи за цивилизована компания. Освен това, ако се криете постоянно, добре е да сменяте външния си вид по-често. Явно Клоуз Валета нямаше настроение — целия ме оцвети в черно. Остави само две пурпурни петна на коленете.

Планът бе ясен — да посетя хотелите по ред, да се поогледам. Бях наблюдавал достатъчно Стабилните през деня и бях усетил какви са. Мислех, че лесно ще различа външен човек като мен. Не вярвах да маршируват нагоре-надолу, да хвърлят минохвъргачки и да се пулят в менюто. Също така не вярвах Окланд да се разхожда някъде навън. Значи трябваше да разгледам по-подробно хотелите. Повярвайте ми, това бе просто разходка в сравнение с някои предишни случаи. Веднъж трябваше да открия един особен плъх (гризач) в Червения Квартал. Не само че го намерих, но и го хванах с любовницата му (също гризач) във влак на път за Квартала Подушвам. При това за по-малко от двайсет и четири часа. Места в първа класа, вагон за пушачи. Може и да ви се струва невероятно, но всичко е вярно, без последното.