Читать «Само напред» онлайн - страница 24

Майкъл Маршал Смит

— Благодаря ти.

Вратата се отвори с трясък и г-н В се шмугна, Дарв зад него.

Срещата не продължи дълго. Казах на г-н В какво съм открил. Той се съгласи с моите заключения. Фактът, че вече бях открил нещо след две посещения в Червения и участието ми в първите редици на гангстерската война между двама откачени не бяха спестени на Дарв. Той все още не беше толкова учтив, но изглежда бе приел, че наистина съм подходящият човек за работата.

Разбира се, съществуваше почти сигурен риск от наказание и (или) незабавна смърт, колкото и мелодраматично да звучеше това. Въпросът дали да се продължи работата не беше обсъждан. Това ме накара да се замисля. Забранените Квартали, особено Стабилния, отстояват изключително стриктно правата си, а Центъра се очакваше да уважи това. След като ме излагаха на сигурен риск, значи ставаше въпрос за нещо важно. Зачудих се дали знам всичко необходимо, ако това е наистина обикновена работа.

— Ами — г-н В се облегна назад, — имаме само един избор. Мис Рен предложи вас за тази работа, г-н Старк. Тя твърди, че не само сте най-добрият в работата си, но и не обръщате гръб на нищо, което сте започнали. Смятате ли, че това ще бъде изключение?

— Не — погледнах го право в очите и му казах това, което искаше да чуе. — И нека да приемем, че този разговор не се е състоял.

Той се усмихна леко и кимна.

— Мис Рен умее да преценява хората.

Той стана и излезе, без да каже нещо повече. Дарв, като истинско прасе, използва случая да ме предупреди, че Центъра няма да бъде отговорен, ако се забъркам в нещо и също излезе. Наблюдавах ги и се почувствах неестествено. Усетих света около мен. Ала веднага ми мина. Винаги ми минава.

— Внимавай, Старк — погледна ме Зенда.

— Ще внимавам — целунах й ръка. Изведнъж почувствах лека вълна на интимност в тази безветрена административна зала. — Ако има нещо, което мога да направя за теб, каквото и да е то, обади ми се.

Тя кимна бързо два пъти и аз излязох.

Четири

По пътя към апартамента се опитах да съставя план за нахлуване. Аз самият бях доста развълнуван от идеята да видя Стабилния отвътре, но като всеки друг не знаех почти нищо за него. Каквото ми беше известно, включително единственият възможен начин за нахлуване, го бях научил от Снед. Имах записките, които го бях накарал да направи, след като го пуснаха оттам с цифрите на челото, но те бяха много откъслечни. Той не можа да разбере защо се интересувам толкова много от вътрешността на Квартал, в който никога няма да мога да вляза, а и тогава не беше в най-доброто настроение.

Нямаше смисъл да ходя пак в Червения, за да говоря с него. След осем години, повечето от които изживени безсмислено, шансът да си спомни нещо ново бе много малък. Единственото, което можех да направя, бе да използвам това, което имам, и да се опитам да повторя опита му.

Спомням си, че много държеше на едно нещо: ако ще се опитваш да нахлуваш, направи го през деня. Повечето Квартали са настроени за двайсет и четири часов живот, макар и активността да отслабва през нощта. Само места като Червения имат наситен живот през цялото време. Но Стабилния, както беше казал Снед, се блокира в 11.00 вечерта. Там е била неговата грешка. Той бе нахлул през нощта. Обикновено хората си мислят, че това време е по-удобно за подобни действия.