Читать «Само напред» онлайн - страница 169

Два дни по-късно видяхме нашето първо Нещо, видяхме как то се превръща в чудовище. Беше чудовище на Рейф и много приличаше на баща му. Така и не разбрах тази работа, но предполагам старецът на Рейф не бе особено приятен. Не можеше да се сравнява с майката на Джи, но според нормалните стандарти със сигурност можеше да се нарече копеле.

Мисля, че това преобрази Рейф. След чудовището той промени отношението си към Страната на Звездите, а може би и тя промени отношението си към него. Не смятам, че нещата между нас биха се развили по този начин, ако не бяхме открили Страната на Звездите. Тя ни промени точно толкова, колкото и ние нея. Рейф я преобрази повече от мен и мисля, че затова полудя, а аз станах това, което съм днес. Не знам кой направи по-добрата сделка.

Същата вечер аз започнах да мисля за вкъщи. Бях казал на родителите си, че ще отсъстваме само няколко дни и чувствах, че ще мога да се върна в реалността.

През последните няколко часа Рейф бе започнал да се държи странно. Спираше от време на време, ослушваше се, после казваше, че няма нищо и продължаваше. Най-накрая ми обясни: бе усетил, че има нещо друго, някакъв друг слой. В Страната на Звездите той чувстваше това, което аз чувствах в нормалния свят: че има нещо друго извън този свят и искаше да разбере какво е.

Концентрирахме се, отворихме ума си и подушихме за нещо друго, за нещо повече. Вечно незадоволени!

Озовахме се в Града. Отне ни време да осъзнаем, че това не е друга част от Страната на Звездите. Все едно открихме цяла стая с подаръци за Коледа. Всички мисли за вкъщи се изпариха от ума ми. Само след няколко часа бях убеден, че тук ще бъда по-щастлив, отколкото в Страната на Звездите, че това е мястото, където ще се връщам през годините. Сякаш гледах научен филм, направен само за мен, друг странен свят, на който познавах достатъчно добре правилата. Винаги съм мечтал за такъв свят — интересен и сговорчив, място, където да се чувствам тайнствен аутсайдер.

След няколко дни Рейф се отегчи и поиска да се върне в Страната на Звездите. Знаех, че вече трябва да се прибирам вкъщи и затова тръгнах с него. Рейф се ядоса, но аз бях убеден, че трябва поне да си покажа носа в родното градче или дори само да кажа на родителите си, че съм добре. Мина му като разбра, че смятам да се върна веднага след това.

Проправихме си път към Страната на Звездите. Намерихме тихо кътче и следвайки начина, по който бяхме дошли, затворихме очи и насочихме мислите си, събрахме приятелството и познанията си, спомнихме си дома и се пресегнахме към него.

Когато отворихме очите си, видяхме, че все още сме в Страната на Звездите.

Опитахме отново. И отново. Отидохме на друго място и опитахме пак. Влязохме в Града и отново опитахме, но се върнахме обратно в Страната на Звездите. Ден и половина опитвахме през няколко часа, докато ни заболя глава. Спогледахме се с кръвясали очи.