Читать «Само напред» онлайн - страница 166

Когато не знаете какво искате, вие се нахвърляте на всичко. Мислите, че като е ново, ще бъде по-добро. Не съзнавате, че никой с нищо не може да бъде щастлив. Но на сватбата бе по-различно. Този път значеше нещо.

Събудих се в хотелската стая по-късно, изпуснал автобуса си, чудейки се как, по дяволите, да се справя със ситуацията. Рейчъл и аз все още бяхме заедно, формално. Всъщност, последния път, когато бяхме говорили, тя звучеше топло, както отдавна не бе звучала. Сякаш любовта ме обля — бях притаил това чувство, като че ли нямаше вече какво да покажа от него. Нямах представа какво ще правя.

След сватбата се прибрах вкъщи. На връщане отново застанах до прозореца в задната част на самолета. Стана ми приятно да видя, че океанът все още изглежда по същия начин. Зачудих се какво би станало, ако Рейф е отишъл на брега, ако и двамата по едно и също време гледаме водата, аз — отгоре, той — отдолу.

Първото нещо, което направих като се върнах, бе да посетя Рейчъл. Трябваше. Тогава не можех да пазя тайни, не и по начина, по който го правя сега. Влязох в апартаментчето, което тя бе наела. Изглеждаше толкова хубава и щастлива. Сияеше в бялата памучна рокля на сини и червени райета. Толкова се радваше да ме види.

След час заминах и никога повече не се видяхме. Няма никакво приятелство след това. Излъгах ви преди.

Това беше обратът или поне началото.

Върнах се вкъщи и намерих единадесет съобщения от Рейф. Питаше къде, по дяволите, съм и настояваше незабавно да му се обадя. Единственото нещо, което виждах онзи следобед, бе лицето на Рейчъл, зачервено от плач. Не можех да му се обадя. С никого не исках да говоря. Нищо не можех да върша. Най-накрая нишката, която ни свързваше с Рейчъл въпреки всичко, се бе скъсала, брутално скъсана. Скъсана от мен. Сега, след като всичко си бе отишло, аз наистина не знаех има ли нещо останало в мен.

След час Рейф пристигна вкъщи. Баща ми му беше отворил. Почука на стаята ми. Имах само миг да осъзная от колко време не е идвал, да забележа, че моят приятел бе вече мъж, а не момче, преди да ми разкаже.

Беше направил това, което бе казал, че ще направи. Бе отишъл на брега, лежал там три часа, гледал от време на време морето. Почнал да се чувства като идиот, дори привлякъл любопитни погледи. Тогава нещо в ума му се размърдало, погъделичкало го. Затворил за миг очи и се опитал да разбере чувството. Когато ги отворил, мястото било обезлюдяло, а небето — пепелявосиво. Необикновен вятър обгръщал глезените му. Бавно, много бавно той се обърнал и погледнал морето.

Ето го началото. Излъгах ви по-рано, още един път. Нямаше никакви любовници, само аз и Рейф. Версията с любовниците е само за клиенти.

И това не е вярно. Версията с любовниците показва начина, по който желаех да се беше случило всичко. Искаше ми се да бяхме аз и Рейчъл. Но не стана така.