Читать «Степният вълк» онлайн - страница 46

Шрия го плесна по ръцете с пръчката си и той извика от болка. Естествено, жените се разхилиха, а една-две дори имитираха вика му и го накараха да пламне от гняв.

— Стига си спал, Темуджин — сгълча го за пореден път майката на Бьорте.

Работата бе скучна и еднообразна и жените или приказваха непрекъснато, или работеха едва ли не в транс. Подобен лукс обаче не бе позволен за новаците. Най-малкото невнимание се наказваше, а жегата и дългият ден сякаш нямаха край. Дори водата за пиене, която се въртеше между работниците, бе топла и солена и от нея му се гадеше. Сякаш цяла вечност беше блъскал миризливата вълна с пръчката и я бе чистил и навивал. Не можеше да повярва, че това е все още първият му ден тук.

Някъде на юг баща му се връщаше у дома. Представяше си как кучетата подскачат около него, докато той учи двете орлета да ловуват и да се връщат на китката му. Братята му несъмнено щяха да участват в обучението и да държат във въздуха парчета месо. Сигурен беше, че Хаджиун нямаше да трепне, когато Червената птица вземеше примамката. Завиждаше им за лятото у дома.

Шрия отново го плесна и той се пресегна със светкавична скорост, издърпа пръчката от ръцете й и я остави внимателно на земята до себе си. Тя го зяпна за миг, посегна да вземе пръчката, но той я настъпи с коляно и поклати глава. Чувстваше се замаян, а сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите. Видя, че очите й се стрелкат към Шолой, който стоеше наблизо и наблюдаваше полагането на мократа вълна. Темуджин очакваше тя всеки момент да се разкрещи, но за негово най-голямо изумление Шрия сви рамене и протегна ръка за пръчката. Настъпи миг на неловкост, но накрая той й я подаде, готов да избегне удара. Тя задържа пръчката в ръце, като очевидно се колебаеше, после се обърна и се отдалечи. Известно време той не я изпускаше от поглед, докато пръстите му продължиха да изглаждат и опъват, но тя не се върна. Не след дълго Темуджин отново бе погълнат от работата.

Вуйчо му Енк донесе гърне ферментирало мляко, за да им даде сила да приключат. Докато слънцето докосваше хълмовете на запад, всеки получи черпак бистър черен айраг, той приличаше на вода, но пареше. Беше по-лют от млечния чай в гера и Темуджин се задави от първата глътка. Избърса уста и ахна от болка, когато течността опари като огън разранената му кожа. Коке влачеше рулото с понито си, но Шолой видя всичко и така се смя, че на Темуджин му се стори, че ще получи удар и ще умре на място. Надяваше се това наистина да се случи, но старецът оцеля, избърса сълзите от очите си и пристъпи с хриптене към гърнето за втори черпак. Едва ли щяха да дадат втора чаша на човек, който не беше свършил почти никаква работа, но като че ли никой нямаше нищо против. Светлината постепенно отслабваше и последната постелка вълна бе навита на руло и завързана зад поредния кон.