Читать «Степният вълк» онлайн - страница 43

От промяната в израженията им разбра, че някой го приближава. Стоеше, като придържаше балата на едното си рамо. Усети се уязвим и се обърна да види какво е привлякло вниманието на тълпата. Разпозна братовчед си. Коке се наслаждаваше на момента. Юмруците му бяха отпуснати, но не беше трудно да си представи как се забиват в незащитения му стомах. Темуджин се опита да стегне корема си и усети, че трепери от изтощение. Балата го притискаше с тежестта си, краката му бяха необичайно слаби. Изгледа студено приближаващия Коке, правейки всичко възможно да го накара да загуби присъствие на духа.

Номерът не успя. Коке вървеше със светнали очи и заплашителен вид, следван от няколко свои връстници. С периферното си зрение Темуджин видя, че възрастните се побутват един друг и се смеят. Изстена мислено и му се прииска да имаше нож, за да изчегърта наглостта от лицата им. И Бехтер ли беше търпял такива страдания? Никога не бе споменавал за това.

— Вдигни балата, момче — каза Коке и се ухили.

Тъкмо си отвори устата да отговори, когато някой го бутна, наклони балата и едва не го събори с нея. Той залитна към Коке и го изблъскаха грубо настрани. Но Темуджин беше се бил достатъчно с братята си, за да остави това просто така, и нанесе прав удар, от който главата на Коке се отметна назад. Миг по-късно двамата се търкаляха в прахта, забравили падналата бала. Останалите момчета не надаваха одобрителни викове, но едно от тях се втурна напред, изрита Темуджин в стомаха и му изкара въздуха. Той изкрещя от гняв, но докато се отдръпваше от Коке и се мъчеше да се изправи, друго момче го ритна в гърба. Носът на братовчед му кървеше на тънка струя, която бързо засъхваше в прахта. Преди Темуджин да успее да се задържи на крака, Коке го сграбчи отново, натисна главата му в земята, а две други момчета седнаха на гърдите му и го притиснаха с тежестта си. Беше изтощен от носенето на тежките бали и не можа да ги отхвърли. Съпротивляваше се с всички сили, но прахът изпълваше дробовете му, той се давеше и драскаше с нокти. Едно от момчетата го бе хванало за гърлото, а Коке го удряше в главата. После Темуджин изгуби представа за времето и шумът утихна.

Дойде на себе си, когато някой изля кофа отгоре му. Задъха се от студената вода, която потече по него, смесвайки се с кръв и мръсотия. Шолой го вдига на крака и Темуджин видя, че старецът е прогонил момчетата, които все още викаха подигравателно и се присмиваха на жертвата си. Погледна в очите на Шолой, но не видя нищо освен раздразнение. Старецът щракаше с пръсти пред лицето му, за да привлече вниманието му.

— Изпразних кофата, ще трябва да донесеш още вода. — Гласът на Шолой идваше някъде отдалеч. — След това, докато ядем, ще помогнеш за тепането на вълната. Ако работиш добре, ще получиш месо и топъл хляб, за да събереш сила. — Старецът го изгледа с отвращение. — Още е замаян. Трябва му по-дебел череп, като на брат му. Онова момче имаше глава на як.

— Чувам те — раздразнено каза Темуджин, отърсвайки се от слабостта си. Грабна кофата, без да си прави труда да крие гнева си. Не виждаше Коке и останалите, но се закле да довърши започнатия от тях бой. Беше търпял тежкия труд и насмешките на олхунутите, но побоят пред очите на всички му дойде в повече. Знаеше, че не може да се хвърли сляпо срещу другото момче. Детето в него го искаше, но воинът му подсказа да намери по-подходящ момент. Със сигурност щеше да го дочака.