Читать «Степният вълк» онлайн - страница 41

Изсумтя тичешком от удоволствие, брулена от вятъра. Баща й я даде на вълчето, без да се замисли. Старецът беше прекалено глупав, за да я попита дали ще го вземе. Не, разбира се. Изобщо не го беше грижа. Тя знаеше колко лош може да бъде баща й. Не й оставаше друго, освен да бяга и да се крие от него, беше го правила хиляди пъти. Някои жени я пускаха да пренощува в герите им, щом старият Шолой се разбеснееше. Обаче и това можеше да се окаже опасно, ако мъжете им бяха прекалили с ферментиралото мляко. Бьорте винаги беше нащрек за завален говор и сладък дъх — това означаваше, че някой се готви да я хване в тъмното. Веднъж й се беше случило, но нямаше да се повтори — затова носеше винаги малкия нож.

Тя профуча покрай последните гери и реши да продължи до рекичката. Светлината на утрото й разкри лъкатушещата черна вода. Краката й още я носеха с пълна скорост. Можеше да отскочи и да се откъсне от земята като политаща чапла. Засмя се, представи си как тича като онези тромави птици — само крака и пляскащи криле. Стигна брега на реката, бедрата й рязко се изпънаха. Полетя, за миг погледна към изгряващото слънце и й се стори, че ще продължи да лети. Краката й докоснаха отсрещния бряг и тя се претърколи в покритата със слана трева, останала без дъх от въображаемия си полет. Завиждаше на птиците, които можеха да се реят толкова високо. Как ли се наслаждават на свободата, помисли си тя, и затърси тъмните им очертания в изсветляващото небе. Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да разпери криле и да изостави майка си и баща си като някакви грозни петна на земята. Щяха да изглеждат съвсем дребни под нея, нищожни като буболечки. Щеше да стигне чак до слънцето и бащата-небе щеше да я приветства. А ако и той вдигнеше ръка срещу нея, отново щеше да отлети. Бьорте не беше особено сигурна за бащата-небе. Опитът й показваше, че всички мъже са досущ като жребците, които бе виждала да се качват върху кобилите на олхунутите. Преди и по време на съвкупяването бяха разгорещени, а дългите им върлини стърчаха. После хрупаха трева, сякаш не се беше случило нищо. Бьорте беше живяла в един гер с родителите си цял живот и съвкупяването не представляваше никаква тайна за нея. Баща й изобщо не се съобразяваше с присъствието на дъщеря си, ако му хрумнеше да придърпа Шрия до себе си вечер.

Тя легна на студената земя и изпухтя. Ако си въобразяваха, че вълчето ще й се качи по същия начин, щеше да остави на мястото на мъжествеността му пънче. Представи си как го отнася като някакъв червен червей, а той тича след нея и си го иска обратно. Разсмя се. Дишането й най-сетне започна да се успокоява. Племето се събуждаше. Имаше работа за вършене около герите и стадата. Баща й беше достатъчно зает с ханския син, но тя трябваше да е наблизо, ако решеше да й заръча да щави кожи или да плъсти вълна. Всички щяха да имат работа, докато се острижат овцете, и отсъствието й щеше да означава още пердах.