Читать «Степният вълк» онлайн - страница 27

Хулун прегърна за миг сина си, обърна се и промърмори няколко последни думи на мъжа си. Ханът на вълците въздъхна, кимна в отговор и се качи на коня. Темуджин безучастно скочи в седлото.

— Темуджин! — извика някой.

Усмихна се и обърна белоногото си пони с леко подръпване на юздите. Сънливите му братя най-сетне бяха станали и бяха излезли да го изпратят. Темуге и Хазар застанаха до стремената му и го гледаха с обожание. Хаджиун примижа на светлината и огледа оръфаното предно копито на Белоног. Бяха шумна, жизнерадостна група и Темуджин усети, че стягането в гърдите започва да отшумява.

Бехтер също излезе от гера. Плоското му лице беше безизразно. Темуджин го изгледа и забеляза триумфираща искрица в празния му поглед. Бехтер знаеше колко по-лек ще стане животът му, щом го няма Темуджин. Трудно му беше да не се притеснява за по-малките, но Темуджин нямаше да ги засрами, като изрази гласно тревогата си. Силният мъж може да принуди и небето да му се подчини, но трябваше да го направи сам. Те трябваше сами да се погрижат за себе си.

Махна за сбогом на майка си и подкара Белоног в тръс до баща си. Да се обърне назад щеше да е непоносимо, затова и не го направи. Звуците на разбуждащото се племе и цвиленето на конете бързо заглъхнаха и не след дълго той чуваше само тропота на копитата и дрънченето на сбруята. Племето остана назад.

Есугей яздеше мълчаливо към изгряващото слънце. Народът на Хулун се намираше по-близо, отколкото преди три години, и сега пътуването със сина му щеше да продължи само няколко дни. След това изпитание той щеше да знае дали момчето има сила да управлява племето. За Бехтер разбра още след първия ден. Вярно, у най-големия му син нямаше буйна искрица, но племето се нуждаеше от спокойна ръка и Бехтер растеше като чудесен мъж.

Намръщи се на себе си. Полусъзнателно огледа района за следи от враг или някое животно. Никога нямаше да се изгуби. Всеки хълм бе запечатан ясно в паметта му и всяко перфорирано козе ухо му казваше кои са местните племена.

Харесваше му да язди с Бехтер и му беше трудно да го прикрие. Не беше лесно да се разбере как едно момче се превръща в лидер, но Есугей бе сигурен, че това не става с глезотии и мило отношение. Вдигна очи към бащата-небе при мисълта за дебелия Темуге в гера. Ако хлапето нямаше толкова много силни братя, Есугей щеше да го изтръгне от влиянието на майка му и да го даде за отглеждане в някое друго племе. А може би все още не беше късно да го направи.

Пътят ги доближи до Червения хълм и Есугей се замисли за ролята на сина си при хващането на орлетата. Усети впития в него поглед на Темуджин, докато оглеждаше стръмните склонове, но упоритото момче не му даваше повод за разговор.

Есугей изсумтя раздразнено. Не разбираше защо в такъв прекрасен ден настроението на сина му бе толкова кисело.

— Голям късмет си извадил да стигнеш гнездото на такава височина — каза той.

— Не беше късмет — отвърна Темуджин.

Есугей изруга мислено. Момчето беше като бодлив храст.