Читать «Степният вълк» онлайн - страница 26

Темуджин стоеше вцепенен и блед като сребърна брезова фиданка и Хулун се промуши под шията на понито, за да го прегърне. Той усети как мъничкото бебе на гърдите й се разшава и долови миризмата на сладко мляко и овнешка мас. Тя го пусна и момиченцето проплака със зачервено лице. Темуджин видя, че Хулун пъха едрата си гърда под отворената уста. Не можеше да погледне майка си в очите и тя се озърна към Есугей, който стоеше гордо недалеч и гледаше в далечината. Хулун въздъхна.

— Стига, Есугей — на висок глас рече тя.

Съпругът й трепна и извъртя глава със зачервени устни.

— Какво…? — започна той.

— Много добре знаеш какво — прекъсна го тя. — Не си казал и една добра дума на момчето. Очакваш да яздиш следващите три дни в мълчание ли?

Есугей се намръщи, но Хулун още не беше приключила с него.

— Взе орлето му и го даде на онзи твой грозен дружинник. Да не очакваш от сина си да скача от радост и да ти благодари за това?

Светлите очи на Есугей се стрелнаха между Елук и сина му, докато премерваше думите си.

— Още е много млад — промърмори той.

Хулун изсъска като котел над огнище:

— Той е почти на възраст за женене. Млад е и прекалено горд, точно като твърдоглавия си баща. Толкова прилича на теб, че дори не можеш да го забележиш.

Есугей подмина думите й и Темуджин не знаеше какво да каже, когато майка му отново погледна към него.

— Слуша, макар да се преструва, че не ме чува, Темуджин — промърмори му тя. — В това отношение е точно като теб. — Протегна ръка и силните й пръсти хванаха брадичката му. — Не стой настрана от родовете на моя народ. Добри са, макар че ще се наложи да си отваряш очите сред младоците. Ще те изпитват, но не бива да се боиш.

Жълтите очи на Темуджин проблеснаха.

— Не се боя — отвърна той. Тя изчака и предизвикателното му изражение леко омекна. — Добре, аз също те слушам — каза той.

Хулун кимна, извади от джоба си торбичка с подсладена извара и я пъхна в ръката му.

— В торбата на седлото има мях с черен айраг, ако стане студено. Това ти е за из път. Да пораснеш силен и да бъдеш мил с момичето, което ти изберат.

— Мил? — повтори Темуджин. За първи път откакто баща му каза къде ще го води, усети нервна тръпка в стомаха си. Някъде там живееше напълно непознато момиче, което щеше да стане негова съпруга и да роди децата му. Не можеше да си я представи, не знаеше дори какво да иска от една жена. — Надявам се тя да е като теб — каза замислено той.

Хулун грейна, прегърна го и го потупа леко, при което малката му сестричка проплака обидено.

— Ти си добро момче, Темуджин. От теб ще стане чудесен съпруг — каза тя.

С изумление забеляза, че в очите й блестят сълзи. Тя ги избърса, а чувствата започнаха да се надигат и у самия него. Защитната му стена рухваше и Хулун видя страха му, че ще се изложи пред Есугей и Елук. Тръгналите на годеж мъже не циврят заедно с майките си.