Читать «Степният вълк» онлайн - страница 231

Елук се разсмя и вдигна меча си.

— Тогава ще те накарам да го видиш — рече той. Видя, че Темуджин е махнал част от бронята си, и вдигна ръка. Темуджин остана неподвижен, докато Елук развърже доспехите от варена кожа, които бяха спасили живота му в битката. После също вдигна ръце и братята му свалиха и неговата броня. Двамата останаха само по туники, гамаши и ботуши, с тъмни петна от пот, които изсъхваха на ветреца. И двамата криеха изтощението си и се тревожеха, че другият изглежда по-свеж.

Темуджин вдигна меча си и огледа оръжието на Елук. Държеше го, сякаш беше перце. По време на упражненията с Арслан и Юан той беше виждал лицето на Елук хиляди пъти. Действителността обаче бе различна и той не можеше да си наложи спокойствието, от което отчаяно се нуждаеше. Елук беше станал сякаш по-висок. Мъжът, който бе оставил семейството на Есугей да умре в степта, беше неимоверно силен. Вдъхваше боязън дори и без доспехи. Темуджин поклати глава, сякаш за да прогони страха.

— Ела ми, мършо — промърмори той и очите на Елук се присвиха.

Двамата сякаш експлодираха и с бързи стъпки се понесоха напред. Темуджин парира първия удар и ръката му се разтърси от сблъсъка. Гърдите го боляха там, където стрелата бе разкъсала мускула. Той се бореше да овладее яростта, която можеше да го убие. Елук го притисна силно и завъртя меча като брадва с такава сила, че трябваше да отскача, за да избягва зашеметяващите удари. Докато поемаше и връщаше атаките, дясната му ръка изтръпна. Воините от трите племена се бяха насъбрали около тях, но никой не издаваше и звук. Темуджин обикаляше около противника си, спираше, а щом Елук разсечеше въздуха, пристъпваше напред-назад.

— Станал си по-бавен — каза му Темуджин.

Елук не отговори, но лицето му се изчерви. Хвърли се напред, но Темуджин отби острието и заби лакът в лицето му. Елук незабавно отвърна и юмрукът му се стовари тежко в незащитените гърди на Темуджин.

Болката го заля и Темуджин разбра, че Елук се е целел в кървавото петно на туниката му. Изръмжа и с ярост се хвърли напред. Елук посрещна атаката и отново го удари в гърдите. Върху засъхналата кръв по туниката потече нова струйка. Темуджин извика и направи крачка назад. Елук отстъпи с него, Темуджин излезе от обсега на меча му и силно заби своя в ръката на вълка. Ако противникът му беше по-слаб, щеше да остане без ръка, но Елук бе целият в мускули. Въпреки това раната му беше ужасна и от нея бликна много кръв. Елук не погледна безполезната си ръка, но кръвта се стичаше по пръстите му на големи капки към земята.

Темуджин кимна и се озъби. Врагът му бе отслабен и той не искаше да го довършва бързо.

Елук нападна с бясна скорост. Всеки сблъсък разтърсваше силно Темуджин, но той тържествуваше, защото усещаше, че силата на Елук се топи. Докато отстъпваха, вълкът рани Темуджин в бедрото. Десният му крак се подгъна, той остана на място, а Елук го заобиколи. И двамата вече се бяха задъхали, изчерпали и последната енергия, останала след сражението. Умората бе пречупила силата им и единствено волята и омразата ги държаха прави един срещу друг.