Читать «Степният вълк» онлайн - страница 15

— Да не заседна? — разнесе се глас над него.

Темуджин изруга на глас, когато видя лицето на Хаджиун да се подава над перваза. Момчето посрещна погледа му и в очите му заигра усмивка. Темуджин запълзя по перваза, докато не намери сигурно място за хващане. Надяваше се, че то ще го доведе до друго удобно място по-нагоре. Под погледа на Хаджиун успокои дишането си и си придаде спокойното изражение на опитен воин. Трябваше да скочи, за да стигне до втората хватка, и за миг страхът му взе връх. Долу на земята такъв скок беше нищо работа, но пък и падането щеше да е от съвсем ниско. Тук вятърът стенеше в цепнатините и Темуджин не смееше и да помисли за пустотата зад гърба си.

Ръцете и краката му бясно заработиха, докато се набираше нагоре с внезапен прилив на енергия. Спирането означаваше падане и Темуджин изрева, докато се мъчеше да стигне до коленичилия Хаджиун, който спокойно наблюдаваше придвижването му.

— Ха! Планинските ханове никога не засядат — каза триумфиращо Темуджин.

Брат му прие тези думи с мълчание.

— Хълмът се разделя точно над нас — каза той. — Бехтер тръгна по южната страна към върха.

Темуджин бе впечатлен от спокойствието на брат си. Хаджиун отиде до ръба на червената канара, и се приближи толкова близо, че вятърът развя сплетената му коса.

— Бехтер не знае къде са орлите. Ако изобщо ги има — каза Темуджин.

Хаджиун отново сви рамене.

— Той тръгна по лесния път. Не мисля, че един орел ще свие гнездо на толкова достъпно място.

— Значи има и друг път? — попита Темуджин и изпълзя по полегатия склон, за да огледа по-добре върховете на Червения хълм. Пътищата бяха два, точно както бе казал Хаджиун. Различи Бехтер и Хазар на южния. Дори от това разстояние момчетата можеха да разпознаят силната фигура на по-големия брат, който се движеше бавно, но сигурно. Северният връх, който се извисяваше над Темуджин и Хаджиун, представляваше скално копие, по-трудно за катерене и от отвесната стена, с която се бяха преборили.

Темуджин стисна юмруци, усещайки тежестта в ръцете и прасците си.

— Готов ли си? — попита го Хаджиун и кимна към северния склон.

Темуджин се пресегна и бързо сграбчи сериозния си малък брат за врата. Видя, че Хаджиун е изгубил един нокът на дясната си ръка. Засъхнала струйка кръв се стичаше по нея, но момчето не показваше никакви признаци на болка.