Читать «Опасна близост» онлайн - страница 62

Напомни си, че работи в хотелиерския бизнес, и не е необходимо да харесва никого, а само да се държи учтиво и професионално с гостите.

Сблъска се с Портър, който влизаше през главния вход.

– Наред ли е всичко?

– Няма проблем – отвърна той.

– Шерифът обаждал ли се е? А Уайът?

– Мисля че Трикси говори с Тайлър, но оттогава радиостанцията мълчи. Тя е в мазето.

– Ще говоря с нея и после ще се обадя на Уайът, и ще му кажа, че тръгваме.

– Отивам да се изкъпя. Внимавай там горе, Джо. Ще вземеш Джон, нали?

– Да, Портър, обещах.

– Добре. Той има вид на изгубена душа. Разходката ще му се отрази добре.

Старецът тръгна по коридора към стаята си от другата страна на кабинета.

Джо настрои радиостанцията на честотата на Уайът и го повика, но не се чу звук. Може би батерията се беше изтощила. Въпреки това обаче трябваше да има поне атмосферни смущения.

Тя превъртя главните честоти и се опита да се свърже с някого.

Тишина.

Нещо не беше наред.

Огледа радиостанцията. Всичко, изглежда, работеше, но беше стара.

Вратата се отвори и Джо подскочи.

– Наистина не исках да те уплаша, Джо.

Тя се усмихна глуповато.

– Извинявай, дядо. Не мога да се свържа с Уайът. Пробвах и други честоти, но не се чува нищо.

– Дай да видя. Налага ли се да говориш с Уайът?

– Исках да му кажа, че тръгвам.

– Ще видя какво не е наред и ще му кажа, че си потеглила. Но първо ще помогнеш ли на Трикси в мазето?

Джо остави дядо си да се занимава с радиостанцията и слезе в избата да намери Трикси.

Там беше леденостудено. Изолацията предпазваше мазето от студа навън, но вътре нямаше отопление. За щастие беше добре осветено и тя забеляза сестра си, която пълнеше кашон с припаси.

– Защо не ме повика? – попита Джо и взе кашона от ръцете ѝ.

– Мога да занеса храната – троснато отвърна сестра ѝ. – Защо настояваш да се държиш с мен като с инвалид?

– Можеш да правиш всичко, Трикси, но защо да работиш с тази болка, ако не се налага? Стълбите могат да бъдат опасни. – Джо въздъхна. – Е, добре, не дойдох да се караме. – Погледна през рамо. Никой не я беше последвал. – Искам да говорим за факса от Тайлър. Ще отида да пресрещна Уайът и бойскаутите и смятам да...

– Ако ще ми казваш какво да правя, забрави.

– Престани да бъдеш толкова агресивна.

– Не мога да го превъзмогна!

Очите на Трикси се напълниха със сълзи.

– Какво има, Трикси?

– Всичко. Ти, дядо и дори Лия се държите с мен като с крехка кукла, която всеки момент ще се счупи.

– Не е така.

– Така е. Минаха четири години, Джо. Когато убиха Линк в затвора, реших, че най-после ще го преживея, но не мога. Аз съм виновна за всичко. Видях те, докато гледаше през прозореца сутринта. Мислеше за Кен и Тими. Моя е вината, че умряха.

Сестра ѝ я хвана за раменете и я разтърси.

– Не си виновна ти, Трикси! По дяволите, колко пъти да ти казвам, че не те обвинявам за случилото се? Линкълн Барне уби Кен и Тими. Едва не уби теб и не отвлече Лия. Той е единственият отговорен. Никога не го забравяй!