Читать «Опасна близост» онлайн - страница 61

– Гладна ли си? – попита дядо ѝ.

– Умирам от глад, но трябва да хапнем набързо и да потегляме. Искам да пресрещна Уайът, колкото е възможно по-скоро.

– Имението ви е фантастично, господин Уебър – отбеляза Джон.

– Благодаря, синко. С моята Джоана го създадохме почти от нищо.

Джон погледна Джоана.

– Баба ми – обясни тя. – Кръстена съм на нея, а сестра ми Трикси – на бабата на баща ни.

– Аз не познавам баба си и дядо си – рече той. – Сигурно е прекрасно да ги имаш в живота си.

– Така е – отвърна Джо и целуна Карл по бузата. – Аз ще поднеса закуска на господин Милър. Какво правят другите гости?

– Всички слязоха.

– Къде е Портър?

– Проверява генератора. Снощи намалихме тягата и отиде да я увеличи.

– Как сме с горивото?

– Имаме още четири резервоара. Всеки ще издържи по три дни. Ако пестим повече, ще спечелим за по още един ден.

– Следващата седмица ще ги напълня в Лейквю.

– Може да се наложи да отидем до Дилън. Единствено Наш все още продава бензин, но запасите му привършват.

Джо покани Джон да седне и се залови да приготвя бъркани яйца и препечени филийки. Извади наденички и картофи от горещата фурна и напълни две чинии.

– Не трябваше да си правиш труда – каза той.

– Глупости. Ти ми помогна и с удоволствие приготвям закуска. – Тя обичаше да готви, защото Кен имаше невероятен апетит, особено след като работеше навън по цял ден, но загуби интерес към кулинарното изкуство, когато се върна у дома.

Милър се наведе над чинията и яде така, сякаш не беше слагал залък в устата си от седмица. Не погледна Джоана. Съсредоточи се само върху храната.

– От сутрешния преход ли огладня? – весело попита тя, макар отново да изпита странното усещане, че нещо не е наред с Джон Милър.

Той се стресна и вдигна глава.

– Да. Предполагам, че не съзнавах колко съм гладен. Извини ме за лошите ми обноски.

Джоана махна с ръка.

– Харесвам мъже, които обичат да ядат.

Забележката беше лекомислена, без абсолютно никакъв сексуален контекст, но тя мигновено съжали за думите си. Все едно му се врече във вечна любов и Милър се приготви да каже нещо в отговор.

Джо стана, взе чинията си и бързо се приближи до мивката. Стана ѝ горещо и се почувства неловко. Очевидно имаше нещо повече в невинната забележка и невинния поглед, отколкото и двамата възнамеряваха.

– Да ти предложа ли нещо друго? – попита тя, без да го поглежда.

– Още малко кафе.

Положи усилия да се усмихне, докато пълнеше отново чашата му.

– Ако имаш всичко каквото искаш, ще отида да проверя някои неща, преди да потеглим към фермата на Кимбъл.

Лицето му помръкна, но той кимна.

– Ще се срещнем тук след половин час.

– Добре.

Защо разговорът я обезпокои? Имаше нещо... странно. Джон сякаш четеше сценарий. Всяко негово изречение беше премислено. Не трябваше да го съди толкова строго. Някои от гостите в хижата бяха пълни откачалки. Например Янси Изиари и Гленда Марсдън, които идваха всяка пролет за две седмици. Въпреки ритуалните медитации, навика им да се разхождат голи в гората и да ядат пръст те можеха да бъдат смятани за нормални. В края на краищата, двамата притежаваха фирма за софтуер в Силициевата долина. Обаче имаха странни навици и тя така и не се сближи с тях.