Читать «Опасна близост» онлайн - страница 64

– Здравейте, госпожо Сътън.

– Баща ти тук ли е?

– Ето ме. – Крейг беше четирийсет и няколко годишен и в отлична физическа форма. Двамата с Шон идваха в хижата всяка зима от пет години да се пързалят със ски.

– Искате ли да ми помогнете да доведа няколко бойскаути, изпаднали в затруднение в планината?

– Това е по-вълнуващо, отколкото да седим в хижата цял ден – отвърна Крейг. – Ей-сега ще се облечем и ще се срещнем долу.

– Благодаря.

Четиримата – Крейг, Шон, Джон и Джо – можеха да вземат двуместните моторни шейни от фермата на Кимбъл. Щяха да теглят Бен, Уайът щеше да пътува с някой от мъжете, а Джо да вземе две от петте останали момчета.

Реши, че числеността е важна за безопасността.

Дванайсета глава

Тайлър стигна до Монида за трийсет минути. Щяха да им бъдат необходими най-малко още два часа до Лейквю. И при това, ако снегът не завалеше по-силно.

Той се приготви да се обади по предавателя на Бони, за да го свърже с хижата. Телефонът дълго звъня. Или беше повреден, или в големия кабинет нямаше никого. Единственият телефон беше там. Нямаше нужда от допълнителни линии. Телефонните кабели в Долината бяха подземни и Тайлър не беше чувал да има проблем.

Бони отговори почти веднага:

– Свързах се с Уайът.

– Дай ми го.

– Тайлър – минута по-късно се чу гласът на Уайът.

– Всичко наред ли е?

– Карл Уебър току-що ми се обади. Джо е тръгнала преди малко.

– Телефонните линии в хижата са прекъснати.

– Невъзможно. Никога не са се повреждали.

– Сега обаче са повредени. Преди да тръгна, два пъти се опитах да се обадя.

– Нямам представа каква е причината, освен ако проблемът не е вътрешен. Добре, че хората от телефонната компания ще дойдат преди пролетта. Ще проверя какво има, когато отида там. Нещо ново за избягалите затворници?

– Не – отвърна Тайлър. – Но Наш съобщи, че две от моторните му шейни са изчезнали.

– Откраднати ли са?

– Така изглежда. Исках да предупредя Джо още веднъж. Тя е умна жена, но малко твърдоглава.

– Вярно е – засмя се брат му.

– Има ли друго място, където може да заведе момчетата? Не се знае къде са двамата убийци.

– Долината е почти четиристотин хиляди акра. Вероятността да попаднем на тях граничи с нула. Чувам моторна шейна от километри. Тук звукът се разпространява надалеч. Ако чуя шейна, ще внимавам.

– Кажи на Джо, когато я видиш.

– Искаш ли да ѝ предам нещо друго?

– Не. Ще ѝ го кажа, когато я видя. Намираме се на шест километра от Лейквю. Би трябвало да пристигнем по едно и също време в хижата.

– Може да те изпреваря. Джо реши всички да пътуват заедно. Ще качим момчетата на моторните шейни. Ще трябва да се движим бавно, защото шейните ще бъдат претоварени и ще теглим Бен, но пак ще бъде по-бързо от вървене.

– Добра идея. Пък и времето няма да стане по-хубаво.

– Сериозно ли мислиш, че онези типове са заплаха?

Тайлър погледна Ханс Виго, който седеше до него.

Защо федералните агенти се бяха съгласили да дойдат с него, ако нямаше реална заплаха? Загрижеността им и опасенията му не бяха неоснователни.

– Отваряй си очите и ушите, Уайът.