Читать «Опасна близост» онлайн - страница 59

– Дойде ли някой, ще го очистя.

– Не можеш да убиеш всички! Чакай да помисля.

– Ти мисли, а аз ще ям.

Арън погледна жената на леглото. Очите ѝ не бяха завързани. Щеше да разпознае и двамата. Налагаше се да я убият. Това не му се нравеше, но щеше да накара Чапман да го направи.

И утре щеше да настоява отново да придружи Джоана. Щеше да отложи откриването на труповете, докато я отведеше далеч оттам. Искаше повече време – поне седмица, за да спечели сърцето ѝ, но сега осъзна, че ще трябва да действа по-бързо. Особено след като шерифът беше тръгнал насам.

Внуши си, че всичко ще бъде наред. Джоана се държа много внимателно с него снощи. А днес го помоли да я придружи, докато разнася храната на гостите. И да ѝ помогне с бойскаутите. Щеше да бъде прекрасно да ръководят това място с нея. Двамата заедно. Да работят като екип. Любовници и приятели.

Главната героиня в романа ѝ "Всяко малко нещо" живееше в голям занемарен дом в Сан Франциско. Другият главен герой, архитект, бе купил сградата да я ремонтира и превърне в луксозна минерална баня, но двамата работиха заедно, създадоха очарователен старомоден хотел, влюбиха се и се ожениха.

Арън се виждаше на мястото на героя. Как работи с Джоана и поддържа в прекрасно състояние хижа "Лосова глава". Дядо ѝ беше стар, вероятно на осемдесет, и тя не можеше да се справи сама. Нуждаеше се от мъж. От него. Арън Дохърти.

Джон Милър.

– Хей, Арън?

– Ще трябва да я убиеш.

– Тя ме забавлява, приятелю. Искаш ли и ти да ѝ се порадваш? Аз се уморих – засмя се Дъг.

Какъв грубиян. Как се забърка с това зло човешко същество? Арън нямаше да прави секс с друга жена освен с Джоана. И нямаше да я обладае против волята ѝ. Тя щеше да му предложи тялото си свободно, от любов и страст, а не от страх.

– Джоана ще дойде тук всеки момент.

– Искаш ли да ти помогна да я обуздаеш?

Арън сви пръсти, удари е юмрук по масата и събори термоса с кафето, без да го забележи, че се изля на пода.

– По дяволите.,.

– Ако я докоснеш, ще те убия – прошепна, Чапман примига, отстъпи назад и започна да почиства разлятото кафе.

– Само предложих.

– Убий жената и се върни там, където те оставих вчера. Не излизай. Шерифът е изпратил по факса снимката от полицейското ти досиета.

Дъг престана да бърше и гневно се втренчи в него.

– Ами твоята?

– Машината се задръсти. Помогнах да я изчистят и изтрих паметта – с лекота излъга Арън, – Но твоята страница вече беше излязла. Всички знаят как изглеждаш.

– Не мога да повярвам! Ти каза, че сме сами тук, насред дивата пустош, и никой няма да ни търси, но ченгетата знаят къде сме? Как са разбрали, по дяволите? Кой им е казал? Кой ни е видял?

И Арън си задаваше същите въпроси. Поклати глава.

– Може би служителката в бензиностанцията, откъдето купих картата.

– Това е глупаво – отсече Чапман. – Защо ще те помни? Знаеш колко много хора влизат в бензиностанциите и купуват карти.

– Харесвате ли Джоана Сътън? – попита тя, когато видя, че Арън купи любовен роман,

– Да – отвърна той.

– Аз също. Прочитам ги веднага щом ги публикуват.