Читать «Опасна близост» онлайн - страница 38

Джо обаче подозираше, че Трикси е малтретирана от самото начало на връзката им, но не е споделила с никого. Веднъж я попита, но тя зае отбранителна позиция. Излъга, оправда се и отрече. Показа всички признаци на малтретирана жена, но поне събра смелост да го напусне и да поиска ограничителна заповед.

Линк отиде в затвора, защото наруши съдебната заповед, но когато го освободиха, отново започна да ги преследва. Тогава Лия беше осемгодишна. Джо убеди Трикси да напусне Лос Анджелис и ѝ предложи сигурно убежище. Двамата с Кен имаха голяма къща в Плейсървил, на половината път между езерото Тахо и Сакраменто. Трикси и Лия щяха да бъдат в безопасност там.

Два месеца по-късно, когато най-после започнаха да дишат по-леко, Линкълн Барне ги откри.

Беше петък през февруари. Джо писа цял ден, а Трикси ходи на събеседвания за работа. В три без петнайсет отиде да вземе децата от училище. Лия им носеше радост и вече беше "сестра" на Тим. Караха се, но им беше приятно да играят заедно. На Тим' му харесваше, че едно момиче обича видеоигрите, а Лия смяташе за страхотно, че той свири на китара.

Джо непрекъснато се питаше дали, ако беше взела друго решение, Кен и Тим щяха да останат живи. Ами ако бешерешила да се прибере направо вкъщи? Ако се беше усъмнила повече в пикапа, спрял пред дома им. И ако не се беше поколебала.

Тя обаче заведе децата в магазина да напазарува за събота и неделя. Върнаха се у дома час по-късно и влязоха през задната врата.

Попаднаха право в капана.

– Бягайте! – чу се гласът на Трикси от спалнята.

Джо спря. Уплаши се. Не знаеше какво става.

Дали онези секунди струваха живота на Тим?

– Отидете при съседите – каза тя на Тим и Лия. – Веднага.

Децата тръгнаха към вратата, но вече беше късно.

Линкълн Барне влезе в кухнята, опрял пистолет в главата на Трикси. Лия изпищя, а Тим, държейки се като истински мъж, какъвто не можа да стане, хвана братовчедката си за ръката и я дръпна зад себе си.

Джо никога нямаше да забрави ужаса, изписан на лицето му, но и непоколебимата сила, която бе виждала в баща му.

– Вървете! – повтори тя на децата. Трябваше да ги отпрати на безопасно място.

Хванал здраво Трикси, Линк направи четири големи крачки към страничната врата точно когато Тим протегна ръка към дръжката. Той удари Тим по главата с пистолета и момчето падна в безсъзнание на пода.

– Престани, татко, престани! – извика Лия. Очите ѝ се стрелкаха ту към майка ѝ, ту към простряното тяло на Тим.

Джо коленичи до сина си и го докосна. Главата му кървеше. Той се нуждаеше от лекар, но дишаше.

– Ела, Лия – каза Линк. – Тръгваме.

– Не, татко. – По лицето ѝ се стичаха сълзи.

– Остави я на мира – изкрещя Трикси. – Вземи мен и я остави!

– Мамо!

– Тихо, Лия. Всичко е наред. Остани при леля Джо.

– Проклетата кучка ме изпрати в затвора! Лия, майка ти ме изпрати в затвора само защото исках да те виждам от време на време.

– Ти удряше мама.

– Това е лъжа. Не съм правил такова нещо.

– Ти нарани Тими. Защо, татко?