Читать «Опасна близост» онлайн - страница 33

Алисън Бренан

Искаше да намери страстна жена и да я изчука, да открадне пари и да се скрие. Харесваше му как Арън обмисля нещата, но изродът беше психопат. Правеше се на благороден рицар, а Дъг не искаше да участва в това. Арън уби О'Брайън ей-така, за нищо. След този случай Чапман не споделяше мнението си и дори не споменаваше, че писателката няма нищо общо с него.

И сега беше затворен в проклетата Монтана, без жена, пари и планове. Чакаше.

Но нямаше намерение да се връща в затвора. По дяволите, предпочиташе да умре, отколкото да попадне отново в онази адска дупка, наречена "Сан Куентин". Но не искаше и да умре.

Отпи още една голяма глътка уиски. Алкохолът го опари приятно. Чувстваше, че е свободен.

И щеше да направи всичко, за да остане свободен.

– Когато ние с Джоана тръгнем, ще те взема – обеща Арън.

– Мамка му! – измънка Дъг и загреба чили с голямата лъжица от тенджерата.

Чилито беше хубаво, но би дал всичко за една сочна пържола и няколко бири. Така вървяха. Изпи още малко уиски и си припомни деня, когато за последен път яде вкусна пържола.

Денят, в който ченгетата го арестуваха за убийство.

Чапман хвърли тенджерата в мивката и огъна неръждаемата стомана. Убийство. Това ли наричаха правосъдие? Сякаш проклетата кучка не заслужаваше да умре. Съпруга. Тя беше шибано бреме от мига, в който се запознаха. Не спираше да дърдори. Дъг разби устата ѝ един два пъти и какво спечели? Жена му го удари по главатар тиган, също като в анимационен филм. Но тя издейства ограничителна заповед да не я доближава. Ченгетата не ги интересуваше какво му е сторила.

– Отплатата е коварна, Таня – изсмя се на глас той Вярно, отиде в затвора, но тя беше мъртва и гниеше I земята. Дъг научи, че родителите ѝ са я погребали, и дълго се смя. Жена му все повтаряше, че не иска да бъде погребана, а кремирана. Мисълта, че червеите и буболечките ще я изядат, я плашеше.

Чапман не го каза на жалките ѝ родители. Надяваше се, че гадинките, които тя мразеше, ще пируват с трупа ѝ. Това беше справедливо.

Карлос Багатело заслужаваше да умре може би повече от Таня. Дъг обаче признаваше, че в този случай гневът му докара неприятности. Имаше свидетел. По дяволите, свидетелите бяха трима и ченгетата го арестуваха.

И не се погрижи за ножа, след като накълца Таня. Остави го в чекмеджето в кухнята. Ако тогава познаваше Арън, нищо от това нямаше да се случи. Дохърти имаше шесто чувство за тези неща. Беше умен. Щеше да се погрижи за ножа.

Чапман съжаляваше само, че уби Шантал. Тя беше хубава жена. Правеше го щастлив като никоя друга и винаги беше готова за него и го желаеше. Стана неволно. Дъг обясни на ченгетата, че не е искал да я убива...

– Полицаите днес разпитваха за нас – съобщи Шантал три дни след убийството на Таня.

– Какво им каза?

– Че бяхме заедно онази нощ. – Тя се намръщи. – Дъг, ти излезе в един и се върна чак след три. Ти ли я уби?

– Икакво, ако съм го направил? Сега можем да бъдем заедно, Шантал, както искахме. Таня беше шибана кучка.