Читать «Опасна близост» онлайн - страница 34

Красивите кафяви очи на Шантал се напълниха със сълзи.

" Не, Дъг, не и по този начин. Обичам те, но ти си убил съпругата си! Как можа?

– Не беше така...

– А как?

Той падна на колене и хвана ръцете ѝ.

– Шантал, обичам те. Ще го преживеем. Обещавам. Имам хубава работа. Изкарвам добри пари и сега не трябца да плащам издръжка на кучката. Можем да си купим къщата, която искаш, и...

Тя клатеше глава и по лицето ѝ се стичаха сълзи.

– Вече не съм сигурна, Дъг.

Шантал опита да се извърне настрана от него, но той не пусна ръцете ѝ.

– Не. Не!

– Пусни ме. Моля те.

Тя не се уплаши. Още не.

– Шантал, изслушай ме!

– Слушала съм те много пъти, Дъг. Ти си страхливец. Винаги избираш лесния начин. Един истински мъж би поправил грешките си и не би убил.

– Не можеш да ме изоставиш!

– Пусни ме!

Тя издърпа ръцете си. Дъг сграбчи глезените йия събори на пода. Главата ѝ се удари в твърдите дъски.

– Не говориш сериозно.

– Напротив!

Шантал обичаше грубия секс и Дъг си помисли, че това е поредната ѝ игричка. Възседна я, а тя го заблъска.

– Всичко свърши, Дъг. Махни се от мен!

– Никъде няма да ходиш. Направих го заради теб, Шантал!

– Направил си го заради себе си, тъпако!

Той я удари. Главата ѝ клюмна на една страна и тя престана да се съпротивлява. На лицето ѝ се изписа изненада.

Тогава Дъг я удари за пръв път. Таня, да, защото кучката го заслужаваше. Шантал не. Хубавата Шантал. Неговата Шантал.

– Извинявай. Не исках...

Тя отвори уста и той разбра, че ще изкрещи. Запуши устата ѝ. Нямаше намерение да я души. Но пръстите му стиснаха врата ѝ, очите ѝ се изцъклиха и от устата ѝ не излезе звук...

И Шантал умря. Прекалено бързо и лесно. Дъг не искаше да я убива.

Обичаше я.

Но кучката щеше да го остави.

Той удари с юмрук по картината на стената. Ръката му я проби.

– По дяволите! – изруга Чапман, хвана ръката си и я разтърси. Нямаше нищо счупено.

Не можеше повече да стои в бунгалото. Щеше да се побърка. Продължаваше обаче да вали сняг и вятърът го навяваше около бунгалата. Можеше да го затрупа жив.

Дъг започна да се поти. Не можеше да си позволи да бъде заровен под снега. Кой щеше да го намери? Ами, ако храната и водата му свършеха, преди Арън да се върне? Или изобщо не се върнеше? Ами, ако смяташе да го убие като О'Брайън? Ако планът му беше такъв от самото начало? Да го остави да изгние там?

По дяволите.

Проклет да бъде Арън Дохърти. Дъг щеше да отиде в хижата и да поеме нещата в свои ръце. Да вземе момичето за Арън и да убие всички други. С изключение на един-двама заложници. Щеше да остави живи жените. Той се ухили. Да, можеше да се позабавлява.

Времето беше лошо и щяха да минат няколко дни и дори седмици, докато някой се появеше. Можеха да вземат храна, да се наситят на жените и избягат, преди да ги намерят. Имаха предостатъчно време.

Не можеше обаче да го направи, заврян в едностайното бунгало, само два пъти по-голямо от затворническата му килия.

Той отпи голяма глътка уиски и почувства, че планът му е страхотен. И ако Арън Дохърти имаше нещо против, можеше да върви по дяволите. Дъг с удоволствие щеше да го изпрати там.