Читать «Опасна близост» онлайн - страница 31

Но бяха насред дивата пустош.

– Не мога да повярвам, че го правя – измърмори Дъг.

– Кое? – попита О'Брайън, който седеше на предната седалка на форда с четири врати.

– Това, че послушах малоумния Дохърти и дойдох в шибаната Монтана.

– Момичето му е тук, Дъг се изсмя:

– Момиче. Друг път. Той не познава проклетата кучка Започна да чете книгите и и сега мисли, че е влюбен в нея.

– Какви книги?

– Любовни. Момче среща момиче, правят секс и заживяват щастливо. – Той се изсмя отново. – Мога да ти кажа, че сексът е нож с две остриета. Разбира се, известно време е забавно, но после ти го начукат на теб и на банковата ти сметка. Шибаните кучки не стават за нищо друго, освен за едно бързо чукане. Това е новият ми девиз. Бързо чукане и чупката.

– Той не познава жената?

– Не.

– Как ѝ е името?

Дъг го погледна. О'Брайън беше заинтригуван, дори прекалено. На Арън това нямаше да му хареса.

– Нали я видя на снимката?

О'Брайън кимна.

– Знойно маце. Там е с твърде много дрехи, но съблечеш ли я, няма да има грешка. Но не говори за нея пред Арън. Той обезумява, като чуе за нея.

– Не знаеш ли името ѝ?

– Просто не говори за нея, Арън превърта. Той е чекиджия. Ние с теб правим, каквото трябва да бъде сторено. Разбирам те напълно. Убил си жена си, защото се е чукала с друг.

– Не говори за жена ми – промълви О'Брайън – Не знаеш абсолютно нищо за мен.

Дъг го погледна отново,

– Хей, човече, тук всички сме приятели, нали? Не ми пука какво си направил, за да попаднеш в "Куентин". Сега ме интересува само да не се върна там. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

О'Брайън не отговори и Дъг не настоя. Арън се вмъкна на задната седалка.

– Имам нова, много по-хубава карта.

– По новините съобщиха, че довечера ще има буря.

– Ще бъдем там само след два часа, много преди бурята.

– Къде отиваме? – попита О'Брайън и се обърна.

Арън се втренчи в него.

– Ако не ти харесва, можеш да слезеш.

– Не ми харесва да не знам къде отивам.

– Слез.

О'Брайън не каза нищо повече и не помръдна.

Арън започна да разглежда картата, сякаш нищо не се беше случило.

– Върни се на магистралата и се отправи на север към Дилън.

– Там ли отиваме? В Дилън? – обади се пак О'Брайън.

– Не е твоя работа, да ти го начукам.

Дъг не беше виждал Арън в такова състояние. Дохърти сложи чанта в средата на седалката между Дъг и О'Брайън. Дъг я отвори и надникна да види какво има вътре. Храна, "Джак Даниълс" и книга.

– Купил си още една книга? За какво ти е?

– Нямам я – отвърна Арън. – Тръгвай.

– Взел си уиски. Страхотно.

– Не и докато шофираш.

– Задник – измърмори Дъг.

Дохърти обаче беше в лошо настроение и Дъг престана да го закача. Изкара камионетката обратно на магистралата и се отправиха на север.

Арън бръкна в раницата си и извади снимката, която непрекъснато гледаше. О'Брайън надзърна през рамо.

– Хубавица.

Арън се наежи. Дъг се опита да разведри обстановката.

– Хей, вижте! Край пътя стои елен.

Не успя да отклони вниманието им.

– Дори не си помисляй за нея, О'Брайън – рече Арън.

– Изобщо не мисля за нея, нито ме интересува. Само смятам, че е хубава.

– Тя не е твоя.