Читать «Опасна близост» онлайн - страница 22

Той ѝ липсваше.

Уайът изпъшка.

– Не ми напомняй. Не съм срещал по-наперен и арогантен всезнайко...

– Погледни в огледалото, Уайът – прекъсна го тя и се засмя.

– Нямам думи, Джоана.

Тя изтръпна, като чу цялото си име. Никой не я наричаше така.

– Ще чакам да ми се обадиш. Бъди внимателна.

– Ти също.

Джо затвори. Мислеше за Тайлър вместо за Уайът и момчетата. След като миналата зима се запознаха по време на спасяването на Кайл Уъртингтън, те бяха започнали да се срещат. Тя знаеше, че той е предпазлив, защото бившата му съпруга е починала неотдавна, преди да се премести в Монтана, за да бъде по-близо до брат си. Джо също беше предпазлива, защото... все още обичаше съпруга си. Той беше мъртъв, но не можеше да забрави чувствата си към него.

Отиде с Тайлър и Джейсън в ранчото на Уайът в Енис. Уайът беше купил сто занемарени акъра и сам бе ремонтирал къщата. Оставаше му още работа, но свършеното беше хубаво. Всяка стая имаше гледка към обширни пространства, но в ясен ден от кухнята се виждаше Стогодишната планина.

В Деня на благодарността беше ясно и след късния обяд слънцето бе започнало да залязва на югозапад. Планината сякаш бе оживяла от багри и Джо спря, докато изхвърляше остатъците от храната в кофата за храна на животните на Уайът.

Както винаги дъхът и секваше, когато погледнеше Стогодишната планина от който и да е ъгъл.

Но тази вечер... необятната планина я порази с пустотата и самотата си и тя беше в емоционалната пропаст, в която се намираше след смъртта на Кен и Тими.

Понякога миналото се прокрадваше. Джо знаеше кога ще я обземе тъга и се подготвяше. Сега обаче я връхлетя силно и болезнено. Виждаше само лицето на Тими. И Джейсън, сина на Тайлър.

Как можеше да замени Тими и Кен? Обичаше ги толкова много, че сърцето ѝ се свиваше от загубата. Нейната загуба. Да, знаеше, че това е егоистично, но те бяха семейството ѝ, по дяволите! Избра да се омъжи за атлетичния биолог, който я караше да се смее като никой друг. Роди му красиво момченце, което трябваше да има по-голям шанс да живее. Девет години не бяха достатъчно.

И деветдесет нямаше да бъдат достатъчно, ако все още беше жива и гледаше как синът ѝ умира.

Около кръста ѝ се увиха ръце и Джо едва не изпусна чинията.

Тайлър я целуна по врата. Беше по-висок, с по-широки рамене и по-мускулест от покойния ѝ съпруг. И когато се любиха за пръв път онази събота през септември, след като Уайът заведе Джейсън на скаутска екскурзия, тя си позволи да помисли, че може би отново ще намери любов.

Сърцето ѝ обаче се затвори.

Тайлър я обърна към себе си.

– Нещо не е ли наред, Джо?

Тя поклати глава. Как да му обясни? Той беше мил и търпелив. И това беше хубаво. Докосна лицето му и го целуна.

– Къде е Уайът?

– Заведе Джейсън да вкарат конете.

– Джейсън, изглежда, се приспособява добре.

Тайлър не отговори.

– Не мислиш ли?

– Мисля, че Уайът го подлага на голямо напрежение. Опитва се да докаже нещо. Не знам какво.