Читать «Опасна близост» онлайн - страница 21

Влезе в кабинета, където Уайът и Трикси бъбреха по високочестотния предавател.

– Джо дойде – каза Трикси.

Джо и Уайът се познаваха отдавна. Години наред той се срещаше с най-добрата ѝ приятелка Грейс Уъртингтън. Грейс отиде да учи в колеж на Източното крайбрежие и Уайът изпадна в отчаяние. Когато Джо се върна от Калифорния след убийството на Кен и Тими, двамата с Уайът подновиха приятелството си. От дълго време бяха доброволци към спасителната служба, и преди, и след като Джо живя в Калифорния. Уайът смяташе Кен за един от най-близките си приятели. Дори дойде в Калифорния за погребението му. Живееше в Енис, на около час път от хижата, когато нямаше буря.

– Хей, Уайът, какво става?

– Имам малък проблем. Намирам се в изоставената ферма на Кимбъл в северния край на езерото с шестима бойскаути. Бурята се разрази по-бързо, отколкото очаквах. – Говореше така, сякаш той беше виновен, че не я е предвидил.

– Бурята изненада всички ни.

– Винаги става така. – И наистина се случваше често, защото дори метеоролозите даваха грешни прогнози. – Бен Уорд си счупи крака. Имаме подслон и храна и сме добре, но трябва незабавно да го прегледа лекар.

– Ще се обадя на спасителната служба. Кажи ми точно къде сте...

– Тази вечер няма да ходим никъде. Виелицата се усили и тук сме в безопасност. Сложих на Бен временна шина и момчетата правят шейна. Но се надявах, че можем да дойдем в хижата.

– Толкова ли сте близо? Мислех, че... – Тя погледна картата. – Кимбъл. Да. На двайсет и пет километра сте, ако вървите по пътеките.

– Бинго.

– Не мести Бен. Утре сутринта ще дойда при вас. Трикси и Портър ще се погрижат за него.

Портър беше служил в армията като медик, а Трикси имаше богат опит в оказването на първа помощ.

– Сигурна ли си? Може да се срещнем някъде по средата...

– Не. Ако времето се проясни, ще бъда при вас за по-малко от час. Ако все още е лошо, ще ми отнеме повече. Ще приготвя моторната шейна. Движи се бързо.

– Чудесно. Благодаря, Джо. Оценявам жеста ти.

– Няма проблем. Утре в седем сутринта ще се свържем по радиостанцията. Ще ти дам по-добра информация за обстановката. Ще се обадя в централата на резервата и ще проверя дали са разпространили предупреждения.

– Първо ще попитам шерифа.

– Имаш предвид брат ти.

Мисълта за Тайлър Макбрайд я накара да се изпоти. Не го беше виждала от два месеца, от обяда по случай Деня на благодарността в дома на Уайът. Тя и Тайлър бяха в кухнята. Сами.

И той ѝ предложи да се омъжи за него.

Джо облиза устни. Сърцето ѝ заблъска в гърдите. Беше права, че му отказа. Всичко стана прекалено бързо и неочаквано. Кога се промени от хубаво, удобно и спокойно приятелство в... брак?

Не беше готова. Не знаеше дали някога ще бъде готова. Защо Тайлър трябваше да избързва? По дяволите, не можеше ли да бъде доволен така, както стояха нещата? Тя беше доволна. По-доволна, отколкото през последните четири години. И сега...