Читать «Опасна близост» онлайн - страница 2

В момента не можем да бъдем заедно, но имам право поне на още едно обжалване. Може би ще дойдеш да ме видиш. Четеш ли писмата ми? Обичам те. Липсваш ми.

С обич, вечно твой Арън

Първа глава

Арън Дохърти погали избелялата снимка, която беше изрязал от статия в списание преди повече от година.

Джоана.

Неговата любов беше красива. Имаше кестеняви коси със златисти кичури, големи, кръгли, шоколадовокафяви очи и две дълбоки трапчинки, които сигурно оставаха на бузите ѝ дори когато не се усмихваше. Изгаряше от нетърпение да докосне гладката ѝ бяла кожа и червените ѝ устни и да я целуне.

Красотата на Джоана беше част от привлекателността ѝ. Тя беше единствената жена в света, която наистина го разбираше. И когато най-после се запознаеха, тя щеше да разбере, че Арън е любовта на живота ѝ.

Също както той го осъзна, когато видя снимката ѝ преди две години, докато четеше книгите ѝ, и научи всичко за нея.

Когато уби заради нея.

Двамата бяха сродни души. Всяка написана от нея дума беше предназначена за него. И всеки неин разказ беше написан за него. Като в "Дръж се естествено".

Арън извади измачканата книга от раницата си. Открадна я от библиотеката предишната седмица, скоро след земетресението. Изпита физическа болка, когато се наложи да остави всичките си книги от Джоана Сътън, но нямаше избор. Взе от библиотеката три, които лесно можеше да скрие в якето си, защото нямаха електронен код на гърба.

Отвори я на един от множеството подчертани откъси. Прочете романа два пъти, откакто избяга миналата седмица. Книгата направи чакането поносимо.

"Тя кръстоса крака и ги сви под себе си. Люлеещият се стол се заклати. Движението я успокояваше. Мислеше ли Гарет за нея, докато беше на хиляди километри в пустинята и служеше на родината си? Знаеше, че той е герой. Грейс извади вестника от джоба си. Беше измачкан и скъсан, защото го носеше навсякъде, но не можеше да се раздели с него. Заглавието на първата страница гласеше: "Местен герой спасява трима по време на бомбардировка".

Тя се загледа в необятното открито пространство около родния си дом и сълзите я заслепиха. Ръката ѝ неволно се отпусна върху леко закръгления ѝ корем. Как да му съобщи по телефона или електронната поща за новия живот, който бяха създали? Как можеше да се държи така, сякаш всичко е същото, когато целият ѝ свят се беше променил изведнъж?

– Върни се жив и здрав у дома, Гарет."

След това Гарет и Грейс заживяваха щастливо. Такава щеше да бъде съдбата и на Арън и Джоана. Чувстваше, че в момента тя мисли за него. Питаше се кога ще отиде при нея. Щеше да го познае като нейния герой веднага щом го видеше. Щеше да го целува, да го докосва и да го люби.

Той се възбуди и се размърда неловко на изтъркания пластмасов стол в мотела. Пъхна ръка в панталона си, за да облекчи неудобството, но само се възбуди още повече и изстена.

Започна да се масажира и се замисли за Джоана. Щяха да се оженят със скромна церемония и после щеше да я отведе в уединено убежище, където да бъдат заедно. Може би никога нямаше да излязат оттам. Щеше да я люби всяка нощ и да я гледа как пише през деня. Щяха да бъдат неразделни.