Читать «Опасна близост» онлайн - страница 5

Невинен. Всички имаха причини – адски основателни причини в случая на Арън – да убият. Пък и от "Проекта", изглежда, нямаше да могат да направят нищо за О'Брайън. Защо да бяга, ако имаше вероятност да го освободят след няколко месеца поради някакъв процедурен пропуск?

Арън и Дъг все още имаха време и възможност да обжалват и нямаха намерение да умират. Щеше ли О'Брайън да поеме риска, защото така или иначе нямаше значение – убит в престрелка или умрял от смъртоносна инжекция през лятото? Арън не искаше да рискува. Той имаше бъдеще – живот с Джоана – и не смяташе да умира. О'Брайън обаче имаше сериозно желание да се сдобри с дъщеря си, която не му говореше и не му беше писала, откакто го бяха осъдили преди петнайсет години.

– Къде беше? – попита Арън.

О'Брайън показа скиорско яке.

– Видях отключена кола и реших да си взема по-дебели дрехи. Умирам от студ. – Той извади чорапи от джобовете си и хвърли по един чифт на Арън и Дъг.

– Да – измърмори Дъг, докато пиеше газирана вода. – Благодаря.

– Ще дойдеш ли с нас в Дилън или ще отидеш да видиш хлапето си?

О'Брайън се намръщи.

– Още не мога да се върна. Ченгетата са там. Трябва да се крия и да чакам, докато престанат да ни търсят. След това ще отида при дъщеря си.

– Тогава разбираш, че това е моето момиче и моите правила.

О'Брайън кимна.

– Абсолютно. Кога тръгваме? – Той седна на свободния стол и взе сандвича си.

– Утре сутринта преди разсъмване. – Лицето на Арън беше безизразно. През деветте години в затвора беше научил много неща – и че нещо в Том О'Брайън не беше наред, но не можеше да определи какво.

– Ами бурята, за която съобщиха по новините? – попита Дъг.

Арън махна с ръка, за да прогони безпокойството му.

– Ще я изпреварим. Пък и въпреки че е студено, е ясно. Тази вечер се виждат милиони звезди.

О'Брайън и Дъг продължиха да се оплакват от студа. Арън слушаше, без да казва нищо. Имаше нещо в очите на О'Брайън. Беше познато, но той не знаеше защо. Видя го за пръв път, когато го преместиха миналата седмица и си бяха разменили само една-две думи до земетресението.

В затвора беше най-добре да не разговаряш с непознати.

Но... чувството за нещо хищническо остана. Арън нямаше да се обръща с гръб към О'Брайън.

"След по-малко от двайсет и четири часа ще бъда с Джоана. И най-после ще намеря покой."

Втора глава

Джо се беше върнала в Стогодишната долина преди четири години специално заради тишината и спокойствието и с надеждата да намери начин да продължи да живее след убийствата на Кен и Тими.

Понякога обаче самотата в Долината беше още по-болезнена. Затова се залавяше да проверява генератора и да върши нещо, за да се разсейва.

Облаците се бяха сгъстили и натежали след един от най-красивите изгреви, които беше виждала през живота си в Стогодишната долина в Монтана. Силната буря докара сняг. Валеше от обяд и снежната покривка беше двайсеттрийсет сантиметра. Беше почти тъмно, въпреки че до залез слънце оставаха двайсетина минути. Тя отиде да провери дали генераторът работи добре. Имаха два генератора – основен и резервен в случай на повреда в първия. Толкова навътре в Долината нямаше електричество. Когато се премести в Калифорния, след като се омъжи за Кен, някои хора не вярваха, че е израснала на място в Америка, където няма електричество и използват генератор.