Читать «Опасна близост» онлайн - страница 136

– Може да е убил леля си, а може и да не е. След това е убил Ребека Оливър и е бил осъден на смърт. Как това ще ни помогне да предвидим действията му?

– Дълго време е наблюдавал Ребека. Вероятно е убил съпруга ѝ, за да го отстрани от пътя си. Чакал е. Сприятелил се е с нея. Познавали са се отдавна, защото са били съседи. Лесно било да поведе разговор. Съзнанието му продължило да ражда фантазии, но дълго време се е задоволявал само да стои настрана. И после се е случило нещо и я нападнал. Не е разказал какво точно е станало, но предполагам, че е искал другите мъже да престанат да я гледат. Тя е била актриса. Лицето ѝ е било важно за нея. Била е красива и мъжете са я заглеждали.

– Прочетох досието, което донесе – рече Тайлър. – Разпознала е Дохърти и е започнала да свързва информацията. Той ѝ е изпращал анонимни бележки и подаръци. Според него я е ухажвал, но всъщност я е дебнел. Страхувала се е за живота си и с право. Дохърти изчезнал и полицията не могла да го намери, но една нощ след пластичната ѝ операция нахлул в дома ѝ и я убил.

– Много си добър в хипотезите.

– Иска ми се да не се налага да го правя – отвърна Тайлър. – И все пак не виждам какво общо има това с Джо.

– Тя го е отхвърлила. Обърнала се е срещу него, а той не може да ѝ позволи да го напусне.

Тайлър потърка очи:

– Дохърти ще дойде отново.

– И аз мисля така – съгласи се Ханс.

– Ще бъдем готови за него.

– Да. Мисля, че този път сме готови. Но може би трябва да говориш с Джо. Дохърти няма да се опита да избяга, а ще търси начин да стигне до нея.

Двайсет и осма глава

По-късно вечерта Тайлър почука на вратата на Джо.

Тя открехна и лицето ѝ омекна, когато го видя. Около очите ѝ имаше тъмни кръгове от безсъние и тъга. Той протегна ръка и леко докосна превръзката на лицето ѝ. Изпитваше облекчение, че Джо е в безопасност, и гняв към Дохърти.

Тя отвори вратата по-широко. Не се усмихна, но очите ѝ говореха, че се радва да го види.

– Влез.

Тайлър влезе, затвори, сложи на масичката подноса с храна, който Портър беше приготвил, и прегърна Джо. Притисна я до себе си и въздъхна дълбоко. Тя се беше изкъпала и ухаеше на сапун и вода. Косата ѝ още беше влажна.

– Как се чувстваш? – попита той и си помисли, че въпросът е излишен след онова, което бе преживяла през последните два дни. Трябваше да говори с нея, да я държи в обятията си и да изпълнява всичките ѝ желания.

– Лия ме изгони.

– Тя не те обвинява, Джо. Разстроена е и...

– Знам. Поговорихме си, но в момента болката ѝ е огромна. Иска да бъде сама. В шок е и плаче. Дядо е при нея... Тревожа се и за него.

– Какво да направя?

– Прегърни ме.

Той погали гърба ѝ. Сърцето ѝ биеше бързо, но постепенно се успокои. Тайлър замислено прокара пръсти през косите ѝ. Искаше му се да поеме болката ѝ.

Джо въздъхна доволно, отстъпи назад и леко се усмихна.