Читать «Наследникът» онлайн - страница 42

Нещо тъмно се мярна горе, в края на скалистия улей. Аграм спря, прихвана бебето с лява ръка и избърса с дясната просълзените си от студ очи. Не, не се лъжеше! Това бе отворът на тунела!

И в този миг отпред като изпод земята изникна висока сребриста фигура, сияеща меко под синкавите лъчи на Тера.

Изтощените хора дори не осъзнаха какво става. В нощната тишина отекна рязко пращене, сякаш болник се изкашля дрезгаво на пет пъти, бляскав лъч проряза сенките и петимата от колоната рухнаха сгърчени сред снега и едрите заоблени камъни по дъното на оврага.

Аграм застина. Не от страх или изненада, а с пресметливата неподвижност на опитен телохранител. Мозъкът му работеше хладно и точно. Детето трябваше да се спаси на всяка цена. Бягството назад бе изключено. Катеренето по стръмните склонове на дерето — безнадеждно. Оставаше само пътят напред, където го чакаше… Авитус, осъзна старият неанд и при това име по цялото му тяло плъзна вълна на отчаяно прималяване. Авитус Неживия, легендарният демон от Древния свят, който преди пет века бе обърнал в бягство армията на Железния крал.

Притиснал детето към гърдите си, Аграм бавно направи крачка напред. После още една. Нарочно бе стегнал мускули, така че цялото му тяло да се тресе. Ти се страхуваш, заповяда си той. От теб се излъчва див ужас, изпаднал си в паника като животно в капан. Това трябва да вижда Неживия.

— Какво искаш? — попита той, заставяйки гласа си да прозвучи тънко и пресекливо.

Неживия поклати глава с изненадващо човешки жест.

— Дай ми детето — меко изрече той. — Дай го и ще те оставя жив. Уморих се от убийства, старче. Две хиляди години убийства на хора и неанди, на дребния народ и дори на свои, за да открадна от тях части за грохналото си тяло. Искам поне веднъж някой да каже, че ме е срещнал и е останал жив.

Аграм направи още една крачка.

По всичко личеше, че се колебае, разкъсван между дълга и страха.

— Вземи го — промълви горчиво той и с лявата си ръка протегна напред кожения вързоп.

Неживия посегна да вземе детето.

— Хаааааарг! — изкрещя Аграм с цялата мощ на дробовете си, както го бяха учили още като зелен новобранец в бойната школа на клеомедските майстори.

И времето сякаш спря. Сред застиналите му дълбини старият неанд се завърна в дните на младост и сила, когато по много тери наред повтаряше всяко движение от ню-тай-чи, превръщайки го в част от самата си същност. То бе върховен танц, извличащ всяка капка енергия от тялото, за да постигне мълниеносна бързина и целенасоченост. Отскок надясно. Приземяване на десния крак. Прегъване в кръста. Замах с левия крак нагоре, все по-нагоре, за да се извърти цялото тяло. Полет наляво, премятане, дясната ръка зад гърба напипва дръжката на секирата и секирата вече цепи въздуха, устремена към главата на Неживия.